Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ) във вр. чл. 122е от Закона за обществените поръчки ( ЗОП ).

Образувано е по касационна жалба от обединение "ГБС С. К.", с участници "Главболгарстрой" АД и "ГБС - Пловдив" АД, представлявано от С. Й., против решение № 578 от 22.05.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК-427/16.04.2013 г., с което е отменено решение № 18/28.03.2013 г. на зам.-кмета на община К., с което е обявено класирането и е определен изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Извършване на СМР по проект "Създаване и развитие на туристически атракции в културно историческия комплекс "С. К." по оперативна програма "Регионално развитие" (2007-2013)", открита с Решение № 4/25.01.2013 г. на възложителя, и е върната преписката на възложителя за продължаване на процедурата от етап разглеждане и оценка на техническите предложения в подадените оферти при спазване на мотивите, изложени в решението.

В жалбата и допълнително чрез процесуален представител в съдебно заседание обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. Основно се твърди, че КЗК необосновано и в противоречие приложимия материален закон е приела, че комисията при възложителя като не е изпълнила задължението си по чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП, е допуснала съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосновало основанието за отмяна на акта на възложителя.

Ответниците - Комисия за защита на конкуренцията и кмета на О. К., не ангажират становище по жалбата.

Ответникът "Екса" АД в подробно писмено становище релевира доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на обжалваното решение на КЗК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия състав на ІV-то отделение като съобрази наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях, събраните по делото доказателства и извърши проверка за валидност, допустимост и съответствие на обжалваното решение с материалния закон – ЗОП, установи следното:

Касационната жалбата е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 122е от ЗОП и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Производството пред КЗК е било образувано по преписка № КЗК-427/16.04.2013 г. във връзка с постъпила жалба вх. № ВХР- 781/05.04.2013 г. от страна на [Фирма 2], гр. С. срещу Решение № 18/28.03.2013 г. на зам.-кмета на община К., с което е обявено класирането и е определен изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Извършване на СМР по проект "Създаване и развитие на туристически атракции в културно историческия комплекс "С. К." по оперативна програма "Регионално развитие" (2007-2013)", открита с Решение № 4/25.01.2013 г. на възложителя.

По-голямата част от възраженията на жалбоподателя обосновано са приети за неоснователни, а довода че Протокол № 1/25.02.2013 г. от работата на комисията е немотивиран и издаден в нарушение на чл. 2, чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП, КЗК е приела за основателен, за което се е обосновала, че възложителят е издал незаконосъобразна заповед за класиране на участниците и избор на изпълнител на обществената поръчка, тъй като се е позовал на немотивиран протокол от работата на конкурсната комисия, без да е изложил собствени мотиви относно класирането на участниците, с което е нарушен и текстът на чл. 73, ал. 1 от ЗОП, съгласно който възложителят издава мотивирано решение, с което обявява класирането на участниците и участника, избран за изпълнител на обществената поръчка. В резултат е приела обжалваното решение на възложителя за незаконосъобразно поради това съществено нарушение на административнопроизводствените правила и го е отменила със съответните последици.

Решението на КЗК е неправилно по следните съображения:

Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗОП комисията при възложителя съставя протокол за разглеждането, оценяването и класирането на офертите, който съдържа резултатите от разглеждането и оценяването на допуснатите оферти, включително кратко описание на предложенията на участниците и оценките по всеки показател, когато критерият за оценка е икономически най-изгодната оферта. Достатъчно е краткото описание на всяка една техническа оферта, което да дава възможност за сравнението й с останалите, съответно и поставянето на оценка, според точките за отделните подпоказатели, с което е изпълнено и изискването на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП .

По аргумент от чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗОП, където законодателят изрично е предвидил хипотезите, в които комисията на възложителя задължително „мотивира” решенията си, в т. 4 на същия текст не е предвидено задължително излагането на мотиви, а само „кратко описание на предложенията на участниците…”. В теорията и практиката няма разграничителен критерий относно понятията „мотиви” и „кратко описание”, но във всички случаи и двете служат за изясняване волята на административния орган при преценка законосъобразността на изявлението му, обективирано в административния акт. В случая „краткото описание” има за цел да се провери съответствието на изводите на комисията при оценката с изискванията по този показател, въведени в предварително обявените условия.

В конкретния случай описание по смисъла чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП действително е налице, макар и не толкова детайлно, но комисията се е позовала в това описание на обяснителната записка на участника към техническото му предложение ( посочени са и конкретни страници от него), съдържаща подробно описание на предложението му и по този начин го е инкорпорирала в изводите си, послужили като фактически основания за оценката й по този показател. Това от своя страна е било достатъчно комисията да сравни съответствието на офертата с изискванията на възложителя и по таблицата за обосноваване на дадените оценки по всеки един от показателите като кратко е описано съдържанието на офертата на всеки един от участниците, с посочване на положителните и отрицателните страни, което показва познаване на технологичната последователност на строителните процеси и рискове при реализиране на строителството. При сравняването им може да се направи извод за определените точки като посочените фактически основания в акта ( Протокол №1) в конкретната хипотеза и по начина по който са направени, в случая позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на КЗК, че административният орган не е доказал поради липсата на фактически основания (мотиви) законосъобразността на правните си действия, обективирани в решението за класиране е неправилен и не следва да бъде споделен.

Преценката за характера и тежестта на допуснато нарушение на процесуалните правила е винаги конкретна, с оглед спецификата на отделния казус, като нарушението е съставомерно единствено, когато е рефлектирало върху съдържанието на властническото волеизявление. Правилата на административното производство предполагат преценка по всички изисквания за законосъобразност на решението и преди всичко съответствието с изискването за материална законосъобразност. Съблюдаването на административно-производствените правила при провеждания правораздавателен контрол по реда на ЗОП, респ. по АПК има за цел изясняване от административния орган на значимите за случая факти и обстоятелствата, които в конкретния казус се свеждат до безспорно установени правнорелевантни факти. Това е достатъчна гаранция за съблюдаване на законността при провеждане обществената поръчка, а в процеса на осъществяването му не са били оборени констатациите на възложителя за наличие на изискуемите се от закона материалноправни предпоставки за приключване на процедурата с постановеното решение.

Визираното от КЗК нарушение в тази връзка не е съществено по см. на чл. 146, т. 3 АПК, тъй като дори и да не беше допуснато, едва ли комисията при възложителя би достигнала до други и различни изводи относно оценяването по този показател на този участник.

От данните по делото безспорно се установява, че помощният орган на възложителя е спазил изискването на чл. 72, ал. 1, т. 4 ЗОП, поради което жалбата против решението за класиране е била неоснователна и е следвало да бъде отхвърлена. Като не е стигнал до тези изводи, в конкретния случай КЗК е постановила неправилно решение, което следва да бъде отменено, а вместо това спора бъде решен по същество от настоящата инстанция като жалбата на „ЕКСА” АД бъде отхвърлена.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК е основателна претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса - общо 200 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 122е от ЗОП, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 578 от 22.05.2013 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) по преписка, вх. № КЗК-427/16.04.2013 г. И В. Т. П.:

ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № ВХР- 781/05.04.2013 г. от [Фирма 2], гр. С. срещу Решение № 18/28.03.2013 г. на зам.-кмета на община К., с което е обявено класирането и е определен изпълнител на обществена поръчка с предмет: "Извършване на СМР по проект "Създаване и развитие на туристически атракции в културно историческия комплекс "С. К." по оперативна програма "Регионално развитие" (2007-2013)", открита с Решение № 4/25.01.2013 г. на възложителя.

ОСЪЖДА [Фирма 2] с ЕИК 131425114, със седалище и адрес на управление, гр. С., бул. "А. П." № 63, ет. 2, ап. 4, представлявано от арх. К. Н. П. да заплати на "Главболгарстрой" АД и "ГБС - Пловдив" АД като участници обединение "ГБС С. К.", представлявано от С. Й., сумата от 200 лева разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. М./п/ Т. П.

Т.П.