ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1323

гр. София, 19.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Т. О. Ч. касационно гражданско дело № 20258003100899 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от С. С. С., чрез адв. Д. С. срещу определение № 5637 от 04.12.2024 г., постановено по гр. д. № 1901/2024 г. на Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от С. С. касационна жалба срещу решение № 642 от 02.02.2024 г. по възз. гр. д. № 9563/2022 г. на Софийски градски съд и производството по касационното дело е прекратено.

В частната жалба се излагат съображения, че обжалваното определение е неправилно и недопустимо. Твърди се, че съдът не е разгледал посоченото от жалбоподателя основание за нищожност на решението. Иска се неговата отмяна, произнасяне по същество на спора между страните и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба – „Т. С. ЕАД, е подал писмен отговор, в който изразява становище, че не следва да се уважава частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гр. отделение, за да се произнесе по частната жалба, съобрази следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение, при спазване на едноседмичния преклузивен срок.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Обжалваното определение е постановено в производство, образувано по касационна жалба на С. С. С. срещу решение № 642 от 02.02.2024 г. по възз. гр. д. № 9563/2022 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено в обжалваната част решение № 4596 от 13.05.2022 г. по гр. д. № 51643/2021 г. на Софийски районен съд.

За да постанови обжалваното определение, ВКС е съобразил, че са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 149 ЗЕ и във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установени на следните задължения: за сумата от 4 039,62 лева, представляваща главница за доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.05.2021 г. до изплащане на вземането, сумата от 421,86 лева, представляваша обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 16.04.2021 г., сумата от 65,75 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва от 25.01.2021 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 11,65 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за таксата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 16.04.2021 г. За посочените суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 29030/2021 г. по описа на Софийски районен съд.

Доколкото цената на всеки от исковете е под прага за касационно обжалване, определен в ГПК, съставът на ВКС е посочил, че разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК изключва от обхвата на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв., с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Като е съобразил това, съставът на Върховния касационен съд е оставил касационната жалба без разглеждане и е прекратил производството по нея.

При тези съображения, настоящият състав след проверка на доказателствата по делото намира, че правилно съставът на ВКС с обжалваното определение е оставил без разглеждане касационната жалба на С. С. срещу въззивното решение в обжалваната уважена част. Тъй като всеки от предявените искове е с цена под 5 000 лв. и при съобразяване на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК не подлежи на касационна проверка обжалваното решение на въззивния съд. Само за пълнота следва да се отбележи, че твърденията на касатора за наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. първо ГПК – вероятна нищожност на обжалваното решение, не представлява предявяване на иск за прогласяване на нищожност на съдебното решение, в какъвто смисъл са неговите аргументи и в който случай искът е неоценяем.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5637 от 04.12.2024 г., на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1901/2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________