Р Е Ш Е Н И Е

№ 113

гр. София, 07.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. С

ЧЛЕНОВЕ: 1. М. Ф

2. В. П

при секретаря Д. Ц в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 1068 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. Г. против решение № 202/19.12.2018 г., постановено по гр. д.№ 543/2018 г. от състав на Окръжен съд – Сливен.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 380/ 24.04.2019 г..

Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, допустим ли е предявен иск за установяване правото на служител на компенсация с допълнителен годишен отпуск за отработено време, представляващо извънреден труд.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, съставът на ВКС приема следното:

Всеки може да предяви установителен иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.Това налага ищецът да докаже правният си интерес от предявяването на установителен иск за правоотношение, когато ответникът или съдът служебно повдигне този въпрос.Правният интерес на ищеца се извежда от необходимостта за установяване по надлежния ред на предпоставките, при които възниква правото му да бъде компенсиран с допълнителен отпуск за положен труд в извънработно време., което право се оспорва от ответната страна. Установяването на защитимо по съдебен ред...