Р Е Ш Е Н И Е

№ 197

гр.София, 07.10.2019 г.

Върховният касационен съд на Р. Б,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и пети септември две хиляди и деветнадесета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б

ЧЛЕНОВЕ: Б. И

Д. Д

при секретаря Р. П и прокурора

като разгледа докладваното от Б. И гр. д.№ 786/ 2019 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 364/ 19.04.2019 г. по настоящето дело по жалба на З. Т. М. e допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Сливенски окръжен съд № 176 от 03.12.2018 г. по гр. д.№ 439/ 2018 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) иск, квалифициран по чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 211 ал. 5 т. 2 ЗМВР отм. за признаване за установено, че З. Т. М. има право на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд от 823 часа и 45 минути за период 01.01.2003 г. – 30.06.2013 г. и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Обжалването е допуснато по материалноправния въпрос за естеството на правото на допълнителен отпуск по чл. 229 ал. 1 т. 9 (предишна т. 8) ЗМВР 1997 г. (отм.) и чл. 212 ал. 1 т. 3 ЗМВР 2006 г. (отм.) и наличието на срокове за упражняването му, както и възможно ли е погасяването му по давност поради неупражняване.

Като се има предвид установената до настоящия момент практика на Върховния касационен съд по цитираните разпоредби от отменените ЗМВР, правото на допълнителен отпуск е по своето естество компенсация за положен от съответния държавен служител в МВР извънреден труд (решение по гр. д.№ 3814/ 2014 г., ІV г. о.). Това следва от законодателната уредба, създадена...