О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 669

Гр.С., 07.10.2019г.

Върховният касационен съд на Р. Б, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д. N.715 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба /вх.№.8389/23.11.18 и вх.№.9925/ 10.12.18/ на С. Л-рибарско дружество /СЛРД/ “ЕЛЕН“, гр.Кюстендил, срещу решение №.231/31.10.18 по г. д.№.317/18 на Окръжен съд /ОС/ Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение №.463/7.06.18 по г. д.№.2548/17 на Районен съд /РС/ Кюстендил за осъждане на касатора да плати на И. К. Х. и Р. А. Г. на основание чл. 50 ЗЗД обезщетение за имуществени вреди – съответно 9415лв. и 11050лв., ведно с разноски.

Ответните страни И. К. Х. и Р. А. Г. оспорват жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на обжалване касационно решение и е допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 50 вр. с чл. 45 ЗЗД е основателен, тъй като ищците са претърпели имуществени вреди от дивеч, за стопанисването на който отговаря ответника. От фактическа страна, в това число на база показания на свидетели и заключение на експертиза, е установено, че И.Х. и Р. Г. са били арендатори на земеделска земя в три масива, която засели...