О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1328

гр. София, 19.03.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

Р. Я.

изслуша докладваното от съдията П. С. ч. гр. д. № 510/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 503 от 07.01.2025 г. на нотариус И. М. И. срещу определение № 3591 от 23.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3288/2024 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 633 от 28.11.2021 г. на съдия по вписванията при Пловдивския районен съд за отказ от вписване на нотариален акт за покупко-продажба № 105, том 3, нот. дело № 468 от 28.11.2024 г.

Жалбоподателят счита определението за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Със заявление от И. М. И. - нотариус, рег. № 230 по регистъра на НК, е поискано вписване на нотариален акт за покупко-продажба № 105, том 3, нот. дело № 468/28.11.2024 г., на част от поземлен имот № *. Съдията по вписванията е приел, че представеният за вписване акт не отговаря на разпоредбата на чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ във връзка с изискването подлежащите на вписване актове да съдържат описание на имота, до който се отнася актът, с посочване на вида, местонахождението, номера на имота, площта и/или застроената площ и границите. В представения за вписване нотариален акт имотът веднъж е описан като част от поземлен имот № *, втори път е описан като УПИ *. – *. В акта е посочена квадратура от 732 кв. м и граници, за които не може да се установи дали са на частта от поземления имот, на целия поземлен имот или на УПИ. Представената данъчна оценка на УПИ *.-* с площ от 1000 кв. м не съответства на посочената площ в нотариалния акт. Въззивният съд е посочил, че в представения за вписване нотариален акт описанието на имота, предмет на договора за покупко-продажба, вкл. с оглед приложенията към заявлението, не съдържа данни относно ясната и точна индивидуализация на имота по обем и граници, вкл. като част от поземлен имот по актуален устройствен статут, доколкото се свързва с описанието му като част от УПИ *.-*. По тези съображения отказът на съдията по вписванията е потвърден.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение жалбоподателят сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. При проверката от съдията по вписванията на акта, подлежащ на вписване, в частта относно идентификацията на имота (когато се касае за имот в район без одобрена кадастрална карта), могат ли да се предявяват допълнителни изисквания към описанието на имота, извън изрично изброените в чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ; 2. При проверката съдията по вписванията следва ли да изхожда единствено от съдържанието на акта, подлежащ на вписване, или може да се позовава и на съдържанието на други документи /в случая данъчна оценка/, и 3. Когато съдията по вписванията, респ. въззивният съд, съзнателно игнорира в мотивите си част от текста на обсъждания документ – „включена в УПИ“, отговаря ли актът на изискванията на точност, яснота и убедителност на мотивите, визирани в т. 1 – т. 3 ППВС № 1/1953 г.

Допускането на касационно обжалване на определенията съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, което предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителните предпоставки от кръга на визираните в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. да е налице вероятна нищожност или недопустимост, или очевидна неправилност на постановения въззивен съдебен акт. Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на частната касационна жалба до разглеждане в случая не са налице.

По отношение на първите два свързани въпроса следва да се посочи, че съгласно приетото в т. 6 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, предметният обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а ПВ се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като отказът на съдията по вписванията може да бъде мотивиран с обстоятелството, че представеният акт не подлежи на вписване, също така ако актът не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и ПВ, или ако актът няма необходимото съдържание - идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ/, както и в други изрично посочени в тълкувателното решение случаи. Видно от приетото с решаващите мотиви на въззивното определение, същото не е в противоречие, а e в съответствие с възприетото с посочената задължителна практика на ВКС, а именно основанието за отказ за вписване на акта, поради липса на точна идентификация на имота. Разрешаването на поставените въпроси съгласно тази практика на ВКС изключва приложението на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Вторият поставен въпрос е формулиран според твърденията на касатора, а и не предполага даването на принципен отговор, поради което не може да предпостави допустимостта на касационното обжалване. Освен това с посоченото от него ППВС № 1/1953 г. са дадени разяснения относно съдържанието на първоинстанционното и въззивното решение, поради което е неотносимо към настоящия случай и противоречие с него липсва.

Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторът се позовава на тях.

С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3591 от 23.12.2024 г. по в. ч. гр. д. № 3288/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.

т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: