О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1014

гр.София, 04.11.2015 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова

ЧЛЕНОВЕ Емил ТомовДрагомир Драгнев

като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3467 по описа за 2015 г. приема следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. М. срещу решение №2692 от 20.4.2015 г., постановено по гр. д. №260 по описа за 2015 г. на Софийския градски съд, Г.О., ІV „А” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 169 от 25.06.2014 г. по гр. д. № 14784 по описа за 2014 г. на Софийския районен съд, ІІ Г.О., 53 състав, за отхвърляне на предявените от касатора срещу [фирма] искове по чл. 128 от ГПК за заплащане на 15 545, 46 лв. трудово възнаграждение за периода от 1 до 13 юни 2011 г. и по чл. 86 от ЗЗД за сумата 4 201, 80 лв. законна лихва върху главницата за времето от 1.8.2011 г. до 20.03.2014 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 на ал. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по следните въпроси:

1. Съществува ли за служителя право да получи трудовото си възнаграждение, когато непрестирането на работна сила не се дължи на виновното му поведение? Според касатора по този въпрос...