Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Дирекция национален строителен контрол /ДНСК/, представлявана от началника инж.М. М. Г. и процесуални представители старши юрисконсулт А. П. М. и юрисконсулт А. Т., срещу решение от 03.11.2014 г. по гр. д.№362/2014 г. на Окръжен съд-Кюстендил.
В касационната жалба се правят оплаквания за нищожност и недопустимост на въззивното решение, без да се излагат аргументи в тяхна подкрепа, а така също за нарушение на материалния закон.Поддържа се, че обжалваното решение противоречи на разпоредбата на чл. 225 ал. 5 ЗУТ, с която е уредена възможността въз основа на влязла в сила заповед за премахване на строеж и протокол за извършените разходи същите да се събират от нарушителя по реда на заповедното производство, т. е. по гражданскоправен ред; че създадените правоотношения не са административноправни и че въззивният съд неправилно е квалифицирал исковата претенция.Касаторът иска да бъде постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение и да се върне делото за произнасяне по съществото на спора.Претендира възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът по касационната жалба И. Г. С. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника адв.Ю. С. я оспорва.Отправя искане въззивното решение да бъде потвърдено.
По делото съдът констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е обезсилил постановеното на 09.05.2014 г. по гр. д.№1854/2013 г. на Районен съд-Дупница и е оставил без разглеждане предявеният от ищеца-касатор в настоящото производство иск за признаване за установено, че ответникът му дължи извършените от него разходи за премахване на незаконен строеж в размер на сумата 5 761, 33 лв.,ведно със законната лихва от 12.02.2013 г. до окончателното й плащане, за която му е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по гр. д.№247/2013 г. на Районен съд-Дупница и е прекратил производството по делото.За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът е изградил незаконен строеж,...