Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Подадена е касационна жалба от К. А. И. от гр. С. против решение № 1496/15.05.2010 г., постановено по адм. дело № 9125/2009 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 354/15.12.2009 г. на гл. директор на Столично управление ”Социално подпомагане” /СУ”СП”/, с което е оставена без уважение жалбата му срещу разпореждане № 4609276405 от 20.10.2009 г. на ръководителя на „О”ООД, същият е получил през м. март 2009 г. доход, надхвърлящ минималния размер на месечното възнаграждение, след приспадане на нормативно признатите разходи. Приел е, че с оглед характера на договора е без значение факта, че част от изпълнението по него е било осъществено през м. февруари 2009 г., защото е важно кога извършената работа е била приета и това е станало през м. март 2009 г. Освен това, съдът е възприел декларацията на жалбоподателя, с която изрично е изискал отработените през февруари дни да бъдат записани в трудовата му книжка за м. март. Затова е приел, че следва изплатеното възнаграждение да се счита като такова за м. март, а не както твърди жалбоподателя – да се изчислява за двата месеца поотделно. Като е приел, че жалбоподателят в нарушение на задължението му по чл. 54д, ал. 3 КСО е декларирал промяната на обстоятелствата след установения законен 7-дневен срок, съдът е потвърдил обжалваното решение на главния директор на СУ „СП”.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно.

По делото не съществува спор от фактическа страна и релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени от съда. Касаторът К. А. И. е получавал месечно обезщетение за безработица, което му е отпуснато с разпореждане от 04.03.2009г. На 19.03.2009г. същият е сключил граждански договор с „Т. П.”ООД, с предмет – да изпълнява ролята...