Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ц. против решение № 462/30.04.2009г. на Административен съд-Бургас, постановено по адм. дело № 1741/2008г., с което е отменена негова заповед № РД-01-711/28.10.2008г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

О. П. Д. Киров и Н. В. В. вземат писмено становище за неоснователонст на жалбата.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед, издадена на основание чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, с която се спира изпълнението на всички видове строително-монтажни работи на строеж:"Двуетажна жилищна сграда с РЗП 317, 45 кв. м.", находящ се в УПИ II-37, кв. 4 по действащия план на гр. А., община Ц., е незаконосъобразна. Съдът счита, че административният орган е приложил правни норми, които не са съществували към момента на издаване на отнасящото се за строежа Разрешение за строеж № 102/20.05.2005г.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон.

С нормата на чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, въведена със ЗИД на ЗУТ, обн.ДВ, бр. 61/27.07.2007г., е въведено правомощие на кмета на общината да спира изпълнението и забранява достъпа до строеж или част от строеж, който се извършва в нарушение на чл. 125, ал. 5 ЗУТ. Тази разпоредба е действаща към датата на издаване...