Производството е образувано по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) против решение от 22.03.2010 г. по адм. дело № 624 / 2007 г. на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон – неточно прилагане на чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 233 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България 2005 г. (НРД 2005).

Ответникът по жалбата, ЕТ ”Д-р В. Н. – АСМПИП – кардиология” – В. К. Н., от гр. С. не изразява становище.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна.

С атакуваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № РД – 13 – 202 от 09.05.2006 г. на директора на СЗОК, с която на ЕТ ”Д-р В. Н. – АСМПИП – кардиология” – В. К. Н., от гр. С. на основание чл. 233 от НРД 2005 във връзка с §6 от ПЗР на НРД 2006 и е наложена санкция в общ размер от 2068, 00 лева, представляваща възстановяване на сумата на превишението над 25% на средствата за регулативни стандарти, за второто и третото тримесечия на 2005 г. в частта за извършени вторични посещения за диспансерно наблюдение.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е извършил фактологически обоснован анализ за проявена медицинска нецелесъобразност на допуснатото от медицинското заведение превишение на регулативните стандарти. Приел е, че налагането на лимити от НЗОК на изпълнителите на медицинска помощ е извършено в нарушение на чл. 4, чл. 5, т. 5 и т. 10 от ЗЗО. Решението е неправилно.

По делото е установено, че лечебното заведение е превишило отпуснатите му регулативни стандарти за извършване на вторични посещения за диспансерно наблюдение над допустимите 25 % за второто и третото тримесечия на 2005 г.. Сумата на превишението е калкулирана точно съобразно броя на отчетените посещения.

Съгласно чл. 233 от НРД 2005 при превишение броя на вторичните посещения, начислени по методика спрямо първичните посещения и диспансерните листи с повече от 25 % се възстановява базисният размер на сумата, посочен в т. 17, ал. 2 от Приложение № 16. С разпоредбата на §6 от ПЗР на НРД 2006 е прието, че в случаите на констатирани по време на действащия през 2006 г. национален рамков договор нарушения, извършени през периода на действие на НРД 2005, се прилагат санкциите, предвидени за съответното нарушение в НРД 2005, като се спазва процедурата за осъществяване на контрол по НРД 2006. При последната за разлика от тази при предходния национален рамков договор не е предвидена проверка за медицинска целесъобразност.

Наред с посоченото въпросът с правната допустимост на регулативните стандарти е вече разрешен с ежегодните закони за бюджета на НЗОК и с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Р. Б., което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Поради това е недопустимо и безпредметно неговото ново обсъждане на ниво Софийски градски съд.

Е. Н. събрание със закон определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. В съответствие със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 г. НЗОК определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности (СМД и МДД) в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Няма никаква пречка ИМП да назначи или осъществи специализирани медицински и медико-диагностични дейности над определения му с индивидуалните регулативни стандарти брой, но по това не може да става извън поетите договорености с НЗОК. В цитираното по-горе решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд не е изрично изразена, но имплицитно се съдържа тезата, че при изчерпан лимит от медицински направления или медицински дейности не се въвежда ограничение на конституционния принцип за достъпност на медицинската помощ при специализираното извънболнично лечение или при осъществяване на медико-диагностичните дейности. Заплащането в тези случаи обаче не е за сметка на НЗОК.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № РД – 13 – 202 от 09.05.2006 г. на директора на СЗОК е неправилно. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което жалбата на ЕТ ”Д-р В. Н. – АСМПИП – кардиология” – В. К. Н., от гр. С. срещу оспорения индивидуален административен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение от 22.03.2010 г. по адм. дело № 624 / 2007 г. на Софийски градски съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ оспорването, по жалба на ЕТ ”Д-р В. Н. – АСМПИП – кардиология” – В. К. Н., от гр. С., срещу заповед № РД – 13 – 202 от 09.05.2006 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Д./п/ Т. Т. Т.Т.