Производство по реда на глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от директор на дирекция "Социално подпомагане" Л. чрез процесуален представител юрисконсулт срещу решение № 3854 от 03.06.2015 г. по адм. дело № 8270/2014 г. на Административен съд София град. С него се обявява по жалба на Д. В. В. нищожността на заповед № 91-ЗИХУ-731/16.07.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" Л. в частта за определения начален момент - 01.07.2014 г. за периода на отпускане на месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл. 25 ППЗИХУ, за достъпна информация по чл. 30 от ППЗИХУ и за диетично хранене и лекарствени продукти чл. 29 ППЗИХУ .Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му.

Отгветникът Д. В. В., представалявана от майка си Б. М. В. взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид.

О. Н отдел хора с увреждания и социални услуги при ДСП Л. не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

По делото е установено от фактическа страна, че с поредно решение на ТЕЛК от 2008 г. на Д. В. В. е преосвидетелствана с 71% ТНР въз основа на което е получавала добавки до 30.11.2011г. С последващо решение на ТЕЛК/НЕЛК влязло в сила на 09.май 2014 г. е определен 74 % ТНР за срок от три години - до 01.11.2014 г. като е било отменено решение на ТЕЛК определило по нисък - 56% ТНР за същия период .При тези данни от фактическа...