Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалбата на П. К. И. от [населено място], представляван от адв. В. Б. и Н. Ш. срещу Решение № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път ІІ-18 „Софийски околовръстен път“ от км 0+780 до км 6+300 и обект ,

"Път ІІ-18 „Софийски околовръстен път“ от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства“ на територията на Столична община, област С..

Жалбоподателят оспорва административното решение в частта относно определеното обезщетение за недвижимите имоти, подлежащи на отчуждаване, описани в Приложение № 1, раздел ІІ, т. 5 на Решението, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2684.243

– земеделска територия – „за друг вид застрояване“ с

обща площ 0.439 дка и площ, подлежаща на отчуждаване – 0.199 дка, находяща се в землището на [населено място], Столична община, район „В.“

, за който му е признато право на обезщетение в размер на 6 105 лева.

Поддържа, че определената цена е силно занижена и не е съобразена с факта, че в имота се намират „значителни подобрения, които се изразяват в изграждането на обект: „магазин за продажба на автомобилни гуми и аксесоари и работилница за смяна на гуми““, изградени по законоустановения ред. Претендира се обезщетяване и за останалата част от имота, който не отговаря на изискванията на ЗУТ за самостоятелен имот. Твърди се, че определеното от административния орган обезщетение не кореспондира със законовото определение за равностойно парично обезщетение. Иска се изменение на оспорвания административен акт и се претендират разноски по делото.

Ответникът - М. съвет на РБ, чрез пълномощника си юрк. Г., представя становище за неоснователност на жалбата. По отношение на претенцията за разноски прави възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.

Заинтересованите страни Министъра на регионалното развитие и Министъра на финансите, чрез процесуалните си представители, поддържат становище за неоснователност на жалбата.

Процесуалният представител на А. представя писмени бележки, в които подробно развива съображенията си досежно неоснователността на жалбата. Съгласно представените по делото строителни книжа в имота е изграден преместваем обект, който действително е засегнат от принудителното отчуждаване, но не подлежи на обезщетяване по реда на ЗДС.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването. По съществото на жалбата, и с оглед нормата на чл. 168, ал. 1 АПК, съдът приема следното:

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите (л. 213-216), към което е приложена финансова обосновка.

Решението е със съдържанието, посочено в закона и съответства на нормата на чл. 34б от ЗДС. В него се посочва държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът и отчуждаваните площи, местонахождението, собствениците, размерът на обезщетението, определено от независима оценителна експертиза, изготвена от лицензиран оценител (л. 317-323) с приложения към нея (л. 324 и сл.), възложена от инвеститора на обекта с договор от 02.04.2015 г. (л. 314-316), съгласно която средната цена за имоти, намиращи се в близост до отчуждавания, т. е. на територията на район "В.", със сходни с него характеристики – земеделска земя, определена съобразно правилата на § 1, т. 2 от ДР на ЗДС, Тълкувателно решение на ВАС № 3 от 23.03.2015 г. постановено по ТД № 6/2014 г. от О. на І и ІІ Колегия на ВАС и предоставените от Службата по вписванията пазарни аналози (посочени в табличен вид на л. 322) възлиза на 13. 09 лева/кв. м.

При постановяване на административния акт са спазени процесуалните правила, установени в чл. 34, чл. 34а, чл. 34б, ал. 2 от ЗДС и целта на закона. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС целта на отчуждаването на имоти, собственост на физически или юридически лица е за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Законодателят е предвидил, в чл. 33, ал. 2 от ЗДС, и доказателственото средство за установяване на наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, и това е влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), предвиждащ изграждане на обектите за задоволяване на държавни нужди, или ПУП, предвиждащ изграждането на национален обект, за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, или по друг начин, предвиден в закона. В случая това е писмо изх. № АУ-14-32 от 10.02.2015 г. (л. 240), от което е видно, че заповед № РД-02-15-3 от 09.01.2015 г. (л. 241), подписана от зам. министъра на МРРБ, с която е одобрен ПУП за обект „Път-ІІ-18 „Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и раконструкция на съоръжения на други ведомства, засягащ землищата в [населено място] не е бил оспорван в законоустановения 14-дневен срок и е влязъл в сила.

При тази фактическа установеност съдът намира следното:

Конкретното оплакване на жалбоподателя е относно стойността на определеното от административния орган обезщетение за отчуждавания имот, в който са изградени магазин за автогуми и работилница за смяна на гуми, на осн. чл. 56, ал. 1 ЗУТ, въведени редовно в експлоатация съгласно удостоверение № 3 от 12.10.2011 г. (л. 403, л. 404) и във връзка с оплакването е ангажирана съдебно-оценителна експертиза.

Съгласно заключението на експерта от 01.03.2016 г. (л. 405-408), назначен от съда, след обсъждане на наличните относими 7 бр. пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32 ЗДС и § 1а, т. 2 ДР на ЗДС - сделки, по които едната страна е търговец; сделки с имоти с подобни характеристики на отчуждавания имот; изповядани в срок от 12 месеца преди датата на възлагане на независимата експертна оценка от административния орган и осредняването на стойностите, вещото лице е изчислило, че пазарната цена на отчуждавания имот с идентификатор 49206.2684.243 с площ на отчуждаване от 0.199 дка е 7 940 лева

. Пазарните аналози, използвани от вещото лице са описани в табличен вид приложен към експертизата и от тях е видно, че средната цена на кв. м земеделска земя в район „В.“ към момента на отчуждаването не е 13.09 лева, а 39. 90 лева.

Експертът е дал оценка и въз основа на представената от страната данъчна оценка, от която е видно, че към момента на отчуждаването данъчната оценка на изградените в имота постройки, засегнати пряко от отчуждаването, е 214 578 лева.

Експертизата не е оспорена от страните и е приета от съда в открито съдебно заседание проведено на 07.03.2016 г.

Въз основа на така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Възраженията за незаконосъобразност при оценяването на дължимото обезщетение за подлежащия на отчуждаване недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 49206.2684.243

,

от който се отчуждават 0.199 дка са основателни. В тази връзка съдът възприема изцяло неоспореното от страните експертно заключение, съгласно което обезщетението следва да бъде определено на 7 940 лева предвид анализа на относимите пазарни аналози, извършен от вещото лице.

Неоснователно е възражението, че на обезщетяване подлежи целият имот, тъй като остатъкът от него не може да бъде обособен в самостоятелен имот, съгласно изискванията на закона. Това е така, тъй като на обезщетяване по реда на чл. 32 и сл. От специалния ЗДС подлежат само принудително отчуждените имоти и части от имоти, които са необходими за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин. Обезщетяването на останалите части от имотите – частна собственост не е от компетентността на този съд.

Неоснователно е и възражението, че процесният недвижим имот е УПИ. Видно от приложения по делото нот. акт № 149 от 31.07.2009 г. предмет на покупко-продажбата е „поземлен имот“. Няма приложени доказателства, че е извършена промяна на предназначението на земеделската земя по реда на чл. 17 и сл. от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ),

Спорен между страните е въпросът дължи ли се обезщетение по реда на ЗДС и ППЗДС за изградените, в случая по реда на чл. 56, ал. 1 ЗУТ, магазин за автогуми и работилница за смяна на гуми, пряко засегнати от трасето на националния обект.

От доказателствата по делото, представени от жалбоподателя - строителни книжа и удостоверения е видно, че магазинът и работилницата в имота са изградени в съответствие с одобрените от главния архитект на СО, район „В.“ проекти, разрешение за монтаж, издадено от същия адм. орган и изискванията на чл. 9, ал. 1 от Наредба за преместваеми обекти за рекламните, информационни и декоративно-монументални елементи и за рекламната дейност на територията на Столична община (Наредбата). Обектът е изграден на осн. чл. 56, ал. 1 ЗУТ вр. чл. 34, ал. 4 и ал. 5 от Наредбата и редовно въведен в експлоатация.

Така представените доказателства сочат, че магазинът и работилницата са преместваеми обекти по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ - обект, предназначен за ….

търговска или друга обслужваща дейност

, който може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и възможност да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Такива обекти, поради спецификата на техния характер, не се отразяват нито в кадастралната карта, нито в кадастралния регистър (вж. л. 400-402). „Сгради“ не са отбелязани и в приложената по делото скица (л. 11-12).

При така изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна в частта досежно определеното от административния орган обезщетение и в тази част оспорвания административен акт следва да бъде изменен, като обезщетението бъде увеличено

от 6 105 на 7 940 лева.

При този изход на правния спор претенцията на жалбоподателя за присъждане на понесените по делото разноски е основателна. Съгласно представените по делото доказателства той е заплатил за оказване на правна помощ и съдействие 2 000 лева и за изготвяне на експертизата - 250 лева, които следва да му бъдат възстановени от бюджета на административния орган.

По тези съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. трето АПК Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ

, по жалбата на на П. К. И. от [населено място] № 438 на Министерския съвет от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път ІІ-18 „Софийски околовръстен път“ от км 0+780 до км 6+300 и обект ,

"Път ІІ-18 „Софийски околовръстен път“ от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства“ на територията на Столична община, област С.

В ЧАСТТА

досежно определеното от административния орган обезщетение от

6 105

лева

за подлежащия на отчуждаване поземлен имот с идентификатор

49206.2684.243 КАТО

УВЕЛИЧАВА

обезщетението

за подлежащия на отчуждаване поземлен имот с идентификатор

49206.2684.243,

находящ се в Столична община, район „В.“, с обща площ от 0.439 дка, от които

отчуждени 0.199 дка,

от 6 105

на 7 940

(седем хиляди деветстотин и четиридесет)

лева.

ОСЪЖДА

Министреския съвет на Р. Б

ДА ЗАПЛАТИ

на

П. К. И., ЕГН [ЕГН], жив. [населено място], [жк], [жилищен адрес] сумата от 2 250 (две хиляди двеста и петдесет) лева, представляващи разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: