Производството е образувано по жалба на З. Р. Х. срещу Решение № 86/05.03.2015 г., постановено по адм. д. №652/2014 г. по описа на Административен съд - Плевен, четвърти състав, като се иска отмяна на същото в обжалваната част.

Ответниците по жалбата вземат становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд приема, че касационната жалба е допустима, съобразно определението на петчленен състав на Върховния административен съд, но разгледана по същество е неоснователна.

С касираното решение Плевенският административен съд е отхвърлил жалбата на касатора против заповед № РД - 12 - 643/20.06.2014 г. на Заместник кмет "Териториално развитие" при [община]. За да постанови решението си в тази част съдът е приел, че

за обект “Сграда на допълващо застрояване с идентификатор 56722.660.755.2, разположена в УПИ II-4887, кв. 378 по плана на [населено място]” липсват строителни книжа и същата е изпълнена до 1990г., следователно попада в приложното поле на § 127, ал. 1 от ЗИДЗУТ. Не е налице обаче втората предпоставка за прилагане на нормата, а именно стоежът да е бил допустим съобразно разпоредбите, действали към момента на изпълнението или по сега действащите разпоредби. Това е така защото сградата на допълващо застрояване е изпълнена в съсобствен имот.

Крайният извод на съда е, че сградата е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2, което прави неоснователна жалбата на З. Х.. Решението е правилно.

По делото няма спор, че изградените пристрояване и надстрояване на съществуваща тоалетна са без строителни книжа. От друга страна правилно съдът е приел, че строежът не е търпим, тъй като е изграден в съсобствен имот без изискуемото съгласие на останалите съсобственици съгласно чл. 56, ал. 3 ЗТСУ отм. - да е изразено в заявление до общински народен съвет с нотариална заверка на подписите на съсобствениците. При това...