Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от М. Б. И., В. Р. Р. и М. К. В. срещу решение № 3636/25.05.2015 г. на Административен съд София град по адм. дело № 12242/2014 г. С него се отхвърля жалбата на М. Б. И. срещу заповед № ВП - 0012 от 30.07.2014 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" - В..

Страна в производството е М. Б. И. представлявана от майка си В. Р. Р..

Ответникът, директорът на ДСП В. чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в административното производство и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалба на М. Б. И. срещу цитираната заповед. С нея й се отказва месечна парична помощ на основание чл. 9 от ППЗСП считано от дата 01.01.2014 г. като мотивите за отказа са, че доходът на семейството от предходния месец декември 2013 г. в размер на 347.15 лева/277.76 лева - обезщетение от НОИ плюс 70 лева месечни помощи по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД изплатени наведнъж за м. ноември и м. декември 2013 г. е по висок от Д. - 124. 15 лева. Д. е определен съгласно чл. 9, ал. 3, т. 8"а" и т. 10"б" от ППЗСП /91% плюс 100% е равно на 191% по 65.00 лева = 124.15 лева/. Посочено е че, майката на молителката, може да кандидатства за подпомагане на самостоятелно правно основание.

Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е, че производството е започнало по молба декларация от М. Б. И. до директора...