Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на

началника на Митнически пункт "Пристанище В." срещу Решение №1371/17.06.2015 г., постановено по адм. д. №4066/2014 г. по описа на Административен съд Варна, Х. състав, като се иска отмяна на същото и да се остави в сила оспореното му решение.

Ответникът по касационната жалба взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неосователна.

С касираното решение Варненският административен съд е обявил за нищожно

Решение към ЕАД № 12BG002005J0003878 от 23.07.2012 г., ЕАД № 12BG002005J0004300 от 12.08.2012 г., ЕАД № 12BG002005J0006424 от 23.11.2012 г и ЕАД № 13BG002005J0001712 от 08.04.2013г., с което на дружеството са определени задължения за акциз общо в размер на 8786, 79 лв. За да постанови решението си съдът е приел, че

съгласно чл. 104 ал. 3 от ЗАДС правомощията по чл. 112 ал. 2 ДОПК се упражняват от началника на компетентната митница или от директора на Агенция „Митници”, или от оправомощени от тях лица. Съгласно §1 т. 25 ДР на ЗМ митнически учреждения са и митническите пунктове, съответно съгласно чл. 104 ал. 2 от ЗАДС началникът на МП, в случая МП „Пристанище В.”, има правомощията на териториален директор и не притежава компетентност за издаване на акта. След като на Началника на МП „Пристанище В.” е станало служебно известно, че следва да се издаде индивидуален административен акт, чийто предмет е установяването на задължение за акциз, то по правилото на чл. 7 ал. 2 от ДОПК същият е следвало да изпрати материалите по преписката на органа, оправомощен да възлага ревизионни производства - съобразно чл. 112 ал. 2 от ДОПК вр. чл. 104 ал. 3 от ЗАДС. Като е издал оспореното...