Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на и. д. кмет на [община] срещу решение № 439 от 27.05.2015 г. по адм. д. № 113/2015 г. на Административен съд София - област, с което е отменен

мълчалив отказ на орган по приходите по чл. 4, ал. 4 вр. ал. 3 от ЗМДТ при [община], за издаване Акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми за такса битови отпадъци, по подадено от [фирма] искане вх.№М- 03-460/18.06.2014 г. и преписката е върната

за разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.

Счита се, че решението е недопустимо, тъй като чл. 128, ал. 1 ДОПК не намира приложение относно таксата битови отпадъци, не е превидена изрично в текста на разпоредбата, като публично вземане, което подлежи на възстановяване по този ред. Органът по приходите е нямал задължение да се произнесе по искането на посоченото правно основание, поради което не е формиран мълчалив отказ. Искането е за възстановяване на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване и обезвреждане в депа и други съоръжения, а съдът се произнесъл и относно компонента поддържане на чистота на териториите за обществено ползване. Съдът допуснал процесуални нарушения, като не разпределил правилно тежестта на доказване в процеса. В тежест на дружеството е да докаже, че са налице предпоставки за възстановяване на платената такса, от дружеството не e установено с нарочен акт недължимост на таксата. Неправилно съдът приел, че не се доказва извършването на услугата за всеки от компонентите. Реалното предоставяне на услугата за конкретните имоти е от значение само за първия компонент сметосъбиране и сметоизвозване, в която част кметът не оспорва констатациите в съдебното решение, а...