Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по две касационни жалби, първата подадена от Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), а втората от П. К. П., Г. Р. С. и Е. Л. Г. против решение № 7387 от 02.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11695/2013 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменено решение № 345/2013 от 10.04.2013 г. на КЗЛД. Касаторите навеждат доводи за отмяна на съдебното решение като неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за увеличаване на размера на наложената на дружеството имуществена санкция. Процесуалният представител на КЗЛД претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - [фирма], правоприемник на [фирма], в писмено становище, оспорва касационните жалби.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими, а разгледани по същество са основателни като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 345/2013 от 10.04.2013 г. на КЗЛД, с което подадените до комисията жалби от П. П., Г. С. и Е. Г. срещу [фирма] са били уважени като основателни и на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 22 500 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че търговското дружество, в качеството си на администратор на лични данни, законосъобразно е обработило личните данни на жалбоподателите (трите имена и ЕГН) посредством събирането им и предоставянето им на Второ РУП на МВР - П., с цел подаване на жалба срещу физическите лица. Съдът е направил извод, че не е осъществено неправомерно обработване на личните данни, тъй като е установено, че П., С. и Г. са участвали в граждански протест срещу дейността на...