Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Т. И. срещу решение № 550 от 03.02.2015 г., постановено по адм. дело № 2656/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед № Л-1099/3 от 07.02.2014 г. на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в Министерство на правосъдието за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Иска се отмяната му като неправилно поради противоречие с материалния закон.
Ответникът оспорва жалбата с доводи в писмен отговор.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.
Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Фактическата обстановка е правилно изяснена от първоинстанционния съд, а съображенията му изцяло се споделят.
Касае се за прекратяване на служебното правоотношение между страните поради неявяване на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен, в 14 дневен срок от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. В случая то е влязло в сила на 09.10.2013 г., а жалбоподателят е подал заявление да бъде възстановен на длъжността "надзирател" на 14.01.2014 година.
Правилно съдът е приел, че решението за поправка на явна фактическа грешка касае осъдителния диспозитив на съдебното решение за присъдените разноски, където презимето и фамилията на жалбоподателя са сгрешени. В отменителния диспозитив на същото решение имената на жалбоподателя са посочени правилно и поради това поправката на решението е неотносима за отмяна на заповедта и навременното подаване на заявлението за възстановяване на длъжност по чл. 251 от ЗМВР отм. , И. е пропуснал тази правна възможност и не са налице уважителни причини за това. Дори...