Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от Р. Л. И. от [населено място], общ. Д., обл. К., срещу решение № 138 от 25.11.2015 г. постановено по адм. дело № 363/2015 г. на Административен съд Кюстендил, с което съдът обявява за недействителен избора на Р. Л. И., издигната от ПП “Български демократичен център - Б.” за кмет на кметство [населено място], [община], обявен с Решение № 327 от 02.11.2015год. на Общинска избирателна комисия – Д.. В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение, като се посочва, че същото е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Посочва се, че лицата С. Д. П. и В. К. К. са упражнили правото си на глас само в избора за кмет на община, като изводът на съда, че същите са гласували и за кмет на кметство е необоснован. Касационният жалбоподател посочва, че съдът е стигнал до този извод, без да разпита тези две лица, като по този начин съществено е нарушил съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател моли решение № 138 от 25.11.2015 г. постановено по адм. дело № 363/2015 г. на Административен съд Кюстендил да бъде отменено и да бъде постановено ново по същество на спора, като се потвърди Решение № 327 от 02.11.2015год. на Общинска избирателна комисия – Д. или при условията на евентуалност делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания за разпит на лицата С. Д. П. и В. К. К..

Общинска избирателна комисия – Д., в откритото съдебно заседание заявява, че жалбата е основателна и решението като неправилно следва да бъде отменено.

З. С. Т., чрез своя процесуален представител, в откритото съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите в касационната жалба и разпоредбата на чл. 218 от АПК приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 138 от 25.11.2015 г. постановено по адм. дело № 363/2015 г. на Административен съд Кюстендил, в производство по реда на чл. 459 от ИК, съдът обявява за недействителен избора на

Р. Л. И., издигната от ПП „Български демократичен център - Б.”

за кмет на кметство [населено място], [община], обявен с Решение № 327 от 02.11.2015год. на Общинска избирателна комисия – Д..

Първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение ,

представлява валиден административен акт – постановен от орган с материална и териториална компетентност, в писмена форма и с необходимото съдържание по

чл. 59 ал. 2 от АПК вр. с чл. 452 ал. 2 и ал. 3 от ИК, но в нарушение на

материалноправните разпоредби на Изборния кодекс. С. е приел, че лицата вписани на допълнителната страница на избирателния списък - С. Д. П. и В. К. К., нямат право да гласуват за избор на кмет на кметство Д. . Същевременно, съпоставката на данните

за броя гласували в Протокола от 01.11.2015 г. на С. – 205 избиратели, съответстващи на положените подписи в избирателния списък, включително на допълнителната страница на същия, с данните за броя на намерените бюлетини

-

общо 205 броя, сочи по категоричен начин, че посочените лица са гласували за кмет на кметство Д.. Вотът на С. Д. П. и В. К. К. за този вид избор е невалиден, тъй като същите не отговарят на условията по чл. 396 от ИК вр. с § 1 т. 4 от ДР на ИК и нямат право да гласуват за кмет на кметство Д.. Допуснато е съществено нарушение на материалноправни разпоредби на ИК, регламентиращи активното избирателно право за процесния избор и субектите на това право. Констатираното нарушение

в случая се отразява съществено върху изборния резултат, опорочавайки го до степен на недействителност.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на административен съд К. за правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон.

Обосновани и кореспондиращи със събрания доказателствен материал са изводите на първоинстанционния съд, че С. Д. П. и В. К. К. нямат право да гласуват за кмет на кметство Д.,

тъй като не отговарят на условието за уседналост по §1 т. 4 б. “б“ от ДР на ИК, вр. с чл. 396 от ИК – да имат постоянен или настоящ адрес в кметство [населено място] към 24 април 2015г. /6 месеца преди изборния ден/., а като членове на С. имат право да гласуват в избирателната секция в [населено място], в която са заети в произвеждането на изборите, само за избор на кмет на [община]. Видно от приложените по делото удостоверения изх. № 6018 и 6019 от 17.11.2015г. за промени в постоянен и настоящ адрес, В. К. К. към 24 април 2015г. има постоянен и настоящ адрес в [населено място] и съответно има право да гласува в избирателната секция в [населено място], в която е зает в произвеждането на изборите, само за избор на кмет на [община]. По отношение на С. Д. П. от приложените по делото удостоверения изх. № 6016 и 6017 от 17.11.2015г. за промени в постоянен и настоящ адрес се установява, че до 07.09.2015 г. постоянният адрес на лицето е в [населено място], а настоящият му адрес от 22.04.2013г. е в [населено място]. В този смисъл лицето е имало право да подаде писмено заявление за гласуване по настоящ адрес по реда на чл. 36 от ИК, предвид адресната си регистрация по настоящ адрес, което обаче не е реализирал, поради което няма право да гласува за кмет на кметство [населено място], а само за кмет на [община].

На следващо място настоящият съдебен състав намира за неоснователни релевираните в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в недопускане на разпит на свидетели, които да установят факта дали С. Д. П. и В. К. К. са гласували за кмет на кметство Д.. Обстоятелствата, които се целят да бъдат установени чрез разпита на свидетелите, могат да се установят на база на сравнителен анализ на данните в протоколите на С. за избора на кмет на [община] и кмет на с.

Д. от една страна и данните за броя на гласувалите лица, съобразно приетия по делото общ избирателен списък за двата вида избори в тази секция. И в двата протокола е отбелязано, че са гласували по 205 избиратели вписани в избирателния списък, поради което е безспорно, че С. Д. П. и В. К. К. са гласували, както за кмет на [община], за което имат право, така и за кмет на с.

Д., за което както вече бе посочено не могат с оглед условието за уседналост по §1 т. 4 б. “б“ от ДР на ИК. С оглед така установеното нарушение и предвид разликата от само един глас между действителните бюлетини за двамата кандидати за кмет на [населено място] /101 за Р. Л. И. и 100 за З. С. Т./, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е невъзможно да се провери дали бюлетините на С. Д. П. и В. К. К. са били действителни по критериите по чл. 437 ал. 2 от ИК и съответно се поражда съмнение относно обективността на резултатите от гласуването, обективирани в оспореното решение на ОИК - Д., поради което изборният резултат е опорочен и на основание чл. 459 ал. 10 от ИК изборът на кмет на кметство Д. следва да се обяви за недействителен.

Крайният извод на настоящата касационна инстанция е, че първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства, при правилна преценка на релевантните за спора факти и в съответствие с приложимото право, правилно е приел, че са били налице основания за обявяване за недействителен избора на Р. Л. И. за кмет на кметство [населено място], [община], обявен с Решение № 327 от 02.11.2015год. на Общинска избирателна комисия – Д., поради което решение № 138 от 25.11.2015 г. постановено по адм. дело № 363/2015 г. на Административен съд Кюстендил следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане, се дължат на З. С. Т. за заплатен адвокатски хонорар. По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение е направено възражение за прекомерност, което следва да се съобрази. С оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено и да бъдат присъдени разноски - адвокатско възнаграждение, възлизащи на 400 лв., вместо поисканите 800 лв., който размер съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 138 от 25.11.2015 г. постановено по адм. дело № 363/2015 г. на Административен съд Кюстендил.

ОСЪЖДА

Р. Л. И. от [населено място], общ. Д., обл. К. да заплати на З. С. Т. [населено място], общ. Д., обл. К. разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева.

РЕШЕНИЕТО

е окончателно.

Особено мнение: