Образувано е по жалба на А. Н. Б. против заповед № ЧР-П-69/23.03.2015 г., издадена от министъра на икономиката, с която е прекратено служебното й правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Иска се отмяна на административния акт като незаконосъобразен. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна.
Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 12 от ЗДСл служителите, назначени за първи път на държавна служба, задължително преминават през едногодишен срок на изпитване, който не тече през времето, когато ползват законоустановен отпуск. Този срок е предвиден в полза на органа по назначаването с цел проверка на техните професионални и делови качества. За да може същият да упражни правомощието си да прекрати служебното правоотношение без предизвестие, кумулативно необходими са две предпоставки: държавният служител да е назначен за първи път на държавна служба и да не е изминала една година от датата на встъпването му в длъжност. При изменение на правоотношението в рамките на този период, т. е. при преназначаване, срокът за изпитване продължава да тече.
Жалбоподателката е назначена със заповед № ЧР-Н-54/11.06.2014 г. на министъра на икономиката и енергетиката на длъжност "началник на сектор", Регионален сектор "П.", отдел "Наблюдение и контрол на изпълнението", Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност", считано от 23.06.2014 година. Правното основание на акта е чл. 9 във вр. чл. 10д, ал. 4 и чл. 12 от ЗДСл - назначаване след проведен конкурс и със срок за изпитване.
След датата на назначаването й, вследствие извършени структурни промени, служебното правоотношение на Б. е изменяно чрез заповеди № ЧР-И-241/29.09.2014 г., № ЧР-И-494/08.01.2015 г. и № ЧР-И-815/30.01.2015 година. Непосочването на чл. 12 от ЗДСл в тях не означава, че органът се е отказал от срока за изпитване, както се твърди в жалбата. Нормата е с императивен характер.
Служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено, считано от 01.04.2015 г., към която дата общият й служебен стаж е 9 месеца и 8 дни, т. е. процесната заповед е издадена преди изтичане на едногодишния срок за изпитване. Следователно липса нарушение на закона.
Възражението, че ответникът не е преценил ефективността на извършената от Б. работа, което противоречи на целта на закона и на принципи в АПК, е неоснователно. Преценката на органа в случая е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Затова представените в тази насока писмени доказателства са ирелевантни за спора.
Предвид изложеното не са налице основания от изброените в чл. 146 от АПК за отмяна на заповедта и жалбата следва да се отхвърли.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А. Н. Б. против заповед № ЧР-П-69/23.03.2015 г., издадена от министъра на икономиката.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните. Особено мнение: