Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Х. Д. Д. против решение № 2299 от 30.12.2014 г., постановено по адм. дело № 1032/2014 г. по описа на Административен съд [населено място]. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – директорът на Областна дирекция на МВР [населено място], чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд [населено място] отхвърля жалбата на Х. Д. Д. против заповед № з-2075/07.05.2014 г. на директора на ОД на МВР - Б., с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) (ЗМВР отм. ) и чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилник за приложение на ЗМВР отм. на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното му правоотношение.

Съдът е приел, че с оглед събраните в дисциплинарното производство писмени доказателства жалбоподателят е извършил тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР отм. във вр. с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР отм. , като оспорената заповед...