Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя Н. М., подадена чрез пълномощник адв. К. К., против решение № 213 от 18.02.2015 г., постановено по адм. д. № 856/2014 г. по описа на Административния съд – Б., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 60/20.10.2014 г., издаден от директора на Б. дирекция З. район – Б.. Твърди, че съдебното решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, поради което иска да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с уважаване на жалбата му. Направено е искане за присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответната страна – директорът на Б. дирекция З. район – Б., не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. При издаването на АУПДВ е спазен материалният закон – чл. 79, ал. 7 от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ) (ЗВ), съгласно който прекратяване действието на разрешителното при изрично заявен отказ от титуляря на разрешителното се извършва след плащане на дължимите такси по чл. 194. Правилно съдът е приел, че таксата за водовземане се дължи независимо от това дали разрешителното е реализирано и се определя на база разрешения обем вода и нейната температура. Първоинстанционният съд е взел правилно решение, което не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение...