Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 327 и чл. 328 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по касационна жалба на Г. С., прокурор в Районна прокуратура [населено място], действията по подаването на която са потвърдени от административния ръководител – районния прокурор на Районна прокуратура – Б., против решение № 1171/16.07.2015 г., постановено по административно дело № 194/2015 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отменена заповед № 65 от 26.02.2015 г. на административния ръководител – районния прокурор на Районна прокуратура – Б., издадена на основание чл. 140 и чл. 327 от ЗСВ, за обръщане на внимание на Р. П. Б., прокурор в Районна прокуратура – Б., за допуснато нарушение на Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ). Искането е за отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК).

Ответницата по касация Р. П. Б., прокурор в Районна прокуратура - Б., лично и чрез пълномощника си адв. Г., в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което моли същата да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да се потвърди.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт, като предлага последният да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е...