Производството по делото е по реда на чл. 237 възка с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по писмено искане на [фирма] представлявано от адв.Р. за отмяна на влязлото в сила съдебно решение №503 от 18.01.2016г.,постановено по адм. д.№13918/2014г. по описа на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение №5568 от 26.08. 2014 г. на Административен съд -София -град. Молителят твърди, че са налице нови обстоятелства, които не са му били известни.Сочи, че представените писмени доказателства с искането, а именно: Заповед № РД 01-6/04.01.2010г. и Заповед №РД 01-6/5.01.2010г. с предмет поименно определяне на служители от ТД на НАП, [населено място] с правомощия по чл. 112, ал 2, т. 1 ДОПК между които не фигурира Т. В.,както и заместничката и С. В. са нови по смисъла на чл. 329, т. 1 от АПК и са от съществено значение за правилното решаване на делото. Моли да се уважи молбата за отмяна.

Ответникът – Директорът на дирекция "ОДОП" -С., в съдебно заседание и в писмено становище, оспорват искането за отмяна и молят същото да бъде отхвърлено.Считат същото за недопустимо, като подадено извън срока по чл. 240, ал. 2 АПК и че изразените становища са по скоро касационни основания отколкото основания за отмяна по реда на чл. 209 и сл. от АПК.Претендират и юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, петчленен състав, намира искането за отмяна на влязлото в сила решение за неоснователно, като съображенията за това са следните:

Неоснователни са доводите за просрочие на искането.Безпорно срокът за подаване на искането за отмяна е преклузивен и фатален.С изтичането му се преклудира възможността на легитимираното лице да упражни своето процесуално право да поиска отмяна. Спазването на срока е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането, поради което съдът следи и служебно за спазването му.Видно от представените доказателства същото е подадено в срока по чл. 240 АПК.При основанието на което в случая се позовава молителят, срокът започва да тече от откриване на новото обстоятелство или на новото писмено доказателство, или от датата, на която страната е успяла да се снабди с него.В случая сроковете предвидени в АПК са спазени с оглед твърденията на молителя, че узнаването е станало при постановяване на касационното решение по делото - 18.01. 2016г.

Посоченото от молителя правно основание за отмяна е по чл. 239, т. 1 АПК.Тази разпоредба предвижда отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на странатаНови "обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото докато то е било висящо.Такива обстоятелства в искането за отмяна не са посочени. Твърдението, е за наличието на заповед № РД -01-6 /05.01.2010г. и заповед № РД01-6/4.01.29010г.,които според молителя са нови писмени доказателства от значение за правилното решаване на делото не се доказва.

По делото в касационото производство, [фирма] в подадената отдружеството касационна жалба на стр. 4, абзац втори се позовава на заповед №РД-01-6/4.01.2010г.,която е приложена, като доказателство и в първоинстанционното производство на стр. 21 от делото т. е. не би могло да се приеме, че тази заповед, сочена като ново писмено доказателства по смисъла на чл. 239 т ,1 АПК е била неизвестна на страната, напротив тя е представена като доказателство по делото и е била обсъждана. В постановеното касационно решение са изложени мотиви за неоснователност на твърдението за липса на материална компететност на Т. В..Подателят на искането за отмяна е бил редовно призоваван и е участвал в проведените по делото в касационната инстанция съдебни заседания. Соченото доказателства е било обсъждано в решението и в настоящото производство не би могло да се приеме, че цитираните две заповеди( двете заповеди с №РД-01-06/4.01 2010г. приложени на л. 49 и на л. 57 от делото с идентично съдържание) са основание за отмяна по реда на извън инстанционния контрол на съдебното решение.Като ново доказателство от съществено значение за делото не би могло да се приеме и посочената втора заповед № РД01-06 /05.01.2010г.,тъй като видно от съдържанието в нея няма вписване, че се отменя предхождащата заповед от 4.01.2016г. под същия номер.

С оглед на изложеното Върховният административен съд, петчленен състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК, поради което искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, петчленен състав, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на [фирма],гр. С. представлявано от изп. директор С. Г. за отмяна, на основание чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, на влязлото в сила решение № 503 от 18.01.2016г., постановено по адм. д. № 13918/2014г. по описа на Върховния административен съд с което е оставено в сила решение № 5568 от 26.08.2014 г. на Административен съд -София - град. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: