Производството е по чл. 208 и сл. АПК и е образувано по жалба на

Комисия за регулиране на съобщенията срещу решение № 13752/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 12175/2015 г., по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение, като се иска отмяна на същото и да се потвърди оспореното решение на комисията.

Ответникът по жалбата взема становище да се остави в сила решението.

Заключението на прокурора е, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд - второ отделение приема, че касационната жалба е допустима, но разгледана по съество е неоснователна.

С касираното решение тричленният състав на седмо отделение на Върховния административен съд е отменил

решение № 403 от 20.08.2015 г. на Комисията за регулиране на съобщенията. За да постанови решението си съдът е приел, че

Обжалваният административен акт се явява незаконосъобразен, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Съвкупната преценка на доказателствения материал обуславя заключение, че административният орган се е произнесъл без да е оценил всички факти и обстоятелства от значение за случая и без да е обсъдил направените от [фирма] в хода на административното производство обяснения и възражения.

Поради това волеизявлението на КРС е формирано в нарушение на правилото на чл. 35 АПК и в разрез с принципа за истинност - чл. 7, ал. 2 АПК. Налице е съществен процесуален порок, засягащ правилността на взетото административно решение.

В случай, че установи неизпълнение на задължения, произтичащи от приложимите общи изисквания, каквото е това по чл. 43, ал. 2, Комисията с решение изисква в определен от нея разумен срок преустановяване на неизпълнението и/или отстраняване на неговите последици, и/или привеждане дейността на предприятието в съответствие с ОИ - чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС.

В хода на административното производство е отпаднало основанието за прилагане на ПАМ от вида на процесната. Към момента на упражнените от Комисията правомощия не е налице противоправно поведение на дружеството, чието преодоляване да налага разпореждане на мярката. В този смисъл обективираната в акта регулаторна намеса противоречи на релевантната правна уредба и не кореспондира на целта на специалния закон.

Възпроизвеждайки буквално в диспозитива на решението текста на чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, без да очертае параметрите на дължимото от предприятието по силата на приложената ПАМ поведение, нито да даде конкретни указания в корелация с установените фактически обстоятелства по какъв начин следва да бъде изпълнена същата, административният орган е постановил акт в нарушение на материалния закон. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че

констатираните пороци по смисъла на чл. 146, т. 3, 4 и 5 АПК водят на извод за незаконосъобразност на решението на КРС и налагат отмяната му от съда. Решението е правилно. По делото е установено,

че в договор №[ЕИК]/29.08.2014 г., сключен за срок от 12 месеца, при изрично изразено съгласие на абоната за незабавното му влизане в сила, неправилно е вписана датата на изтичането му - 28.09.2015 г., вместо коректната дата - 29.08.2015 година. По отношение на договор №[ЕИК]/05.05.2015 г. със срок на действие 24 месеца и при липса на изрично съгласие на потребителя за незабавното му влизане в сила, е констатирано, че в същия не са посочени точните дати на влизането му в сила и на изтичането на срока на действието му, както следва - 13.05.2015 г. и 13.05.2017 г. Тези фактически констатации са квалифицирани като неизпълнение на задължението на оператора по чл. 43, ал. 2, изр. 1 и 2, във вр. с чл. 43, ал. 1

Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения - надолу ОИ.

С писмо изх. № 12-01-1898/12.06.2015 г. съгласно процедурата по чл. 78, ал. 1, т. 1 ЗЕС, КРС е уведомила проверяваното предприятие за установеното нарушение, като му е предоставила 14-деневен срок за изразяване на становище. Такова е постъпило на 29.06.2015 г. С. [] причина за допуснатата неточност в първия случай е неволна техническа грешка, а нередността във втория се дължи на намесата на инспекторите от КРС в процеса на подписване на договора, довела до неизясняване волята на абоната, поради което служителите на дружеството не са могли да установят и да отразят точното му влизане в сила. Дружеството се позовава на предприети от негова страна действия по отстраняване на посочените от регулатора несъответствия и на последиците от тях - проведени разговори с абоната; коригиране на неточностите с отразяване в системата на оператора на точните дати на началото и края на действие на договорите; сторниране на погрешно начислените на абоната Х. суми; издадени кредитни известия към фактури като компенсация на потребителя К..

Въз основа на събраните данни регулаторният орган е постановил процесното решение, с което е изискал от дружеството в 14-дневен срок от получаване на акта да преустанови неизпълнението на чл. 43, ал. 2 ОИ и да приведе дейността си в съответствие с цитираната разпоредба. При това положение правилно първоинстанционният съд е отменил незаконосъобразното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Постановената принудителна административна мярка - ПАМ е без основание, тъй като "М." вече е изпълнил изискванията на чл. 43 от ОИ по отношение на тези два договора и е отстранил последиците от нарушенията в тях още към 29.06.2015 г. От друга страна

Комисията не е взела отношение по релевираните в становището на дружеството твърдения, изключващи основанията за прилагане на процесната ПАМ, нито е изложила конкретни мотиви защо не възприема позицията на оператора.

Това нарушение на разпоредбата на чл. 35 АПК правилно е прието от първоинстанционния съд като съществен порок, засягащ правилността на взетото административно нарушение т. е. съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК, като достатъчно основание за отмяната на акта.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд - петчленен състав - ІІ колегия РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 13752/16.12.2015 г., постановено по адм. дело № 12175/2015 г., по описа на Върховния административен съд, Седмо отделение

.

Решението не подлежи на обжалване.

Особено мнение: