Производството е по реда на Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на [фирма] със седалище [населено място] против Акт за установяване на публично държавно вземане/АУПДВ/ № 36 от 17.09.2014г., издаден от Комисията за регулиране на съобщенията, с който на дружеството са определени непогасени ликвидни и изискуеми задължения по разрешение № 01757/15.12.2011г. за ползване на инидвидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър в обхват 1800 МHz за осъществяване на обществени електронни съобщения чрез мобилна наземна мрежа в общ размер от 5 042 394. 27 лв., включващи такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър - 500 394.27 лв, за периода 20.05.2014 лв. - 30.09.2014 лв. и еднократна такса за изменение и допълнение на разрешение - 4 542 000.00 лв.Твърди се, че актът е издаден в нарушение на материалноправните и административнопроизводствените правила. Конкретните оплаквания са за липса на компетентност на органа при издаването му, тъй като Законът за електронните съобщения на предвижда правомощие за Комисията за регулиране на съобщенията да издава АУПДВ и не е изпълнено изискването на чл. 166, ал. 2 ДОПК за определяне на орган, който да издаде акта. Сочи се, че актът е подписан само от председателя на КРС и от главния й секретар, въпреки че е издаден от колективен административен орган. Това, според оспорващия, сочи на липса на волеизявление, което е съществен порок на акта. Нарушението на административнопроизводствените правила се свързва с неизпълнение на задължението по чл. 26, ал. 1 АПК за уведомяване за започване на производството, като се поддържа, че то е съществено, тъй като е довело до лишаване на страната от право на участие в процеса по издаване на акта. Твърди се наличие на нарушение на принципите на предвидмиост, пропорционалност и равнопоставеност, както и на целта на закона, доколкото не е приложена възможност за отстрочване или разсрочване във времето, каквито случаи...