Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. П., от [населено място], срещу

решение № 43 от 03.06.2015 г. по адм. дело № 61/2015 г.

на Административен съд Габрово, с което е отхвърлено оспорването на П. П. против Решение № 9/11.03.2015г. на Директор на ТП на НОИ Г. и потвърденото с него Разпореждане №10/26.02.2015г. на Началник отдел К. на ДОО в ТП на НОИ Г..

Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че в случая не може да се извърши прихващане на задължения, тъй като вземането на държавата за неоснователно получена пенсия представлява публично държавно вземане по чл. 162, ал. 2, т. 4 ДОПК и събирането на това вземане, в съответствие с чл. 163, ал. 1 от ДОПК, следва да се осъществи по реда ДОПК. Иска се отмяна на решението и отмяна на административния акт.

Ответникът – директора на ТП на НОИ Г. не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, а решението като правилно да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК

и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

За да постанови решението си първоинстанционният съд е установил, че с разпореждане № [ЕГН]/28.11.2008 г. на Ръководител на ПО в ТП на НОИ Г. на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е постановено да се възстанови неоснователно изплатена сума за наследствена пенсия на П. В. П. общо в размер на 896, 97 лева, от които главница 734, 61 лева /за периода 15.09.2007г.- 23.05.2008г./ и...