Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Н. Д. А.-Г., едноличен търговец с търговска фирма [фирма] със седалище [населено място], представлявана от адв. В., против решение № 562/23.03.2915 г. по адм. д. № 1794/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно.

Началникът на Митница-Б., ответник по касационната жалба, не взема становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира:

Първоинстанционното производство е образувано по оспорване на касатора А.-Г. срещу Решение № 32-90629/07.08.2014 г., с което началникът на Митница -Б., позовавайки се на липсата на препоставката по чл. 216а от ЗМ (ЗАКОН ЗА МИТНИЦИТЕ) /ЗМ/, е отхвърлил искането на оспорващата за възстановяване на митни сборове, платени за стока, поставена под режим "допускане за свободно обращение" с ЕАД MRN 14BG001007H0003640/27.01.2014 г.

Административното решение е постановено по повод искане на касатора А.-Г. от 19.06.2014 г., подадено до началника на Митница Б., за възстановяване на платено мито за стока, допусната за свободно обращение с ЕАД MRN 14BG001007H0003640/27.01.2014 г.По преписката е установено, че стоката, 240 колета доматено пюре, е пристигнала в пристанище Б. с моторен кораб в контейнери на 22.01.2014 г., във връзка с което е подаден митнически манифест с посочен в него получател [фирма]. Стоката е приета във временен склад на [фирма]. На 27.01.2014 г. с цитираната ЕАД стоката е декларирана за режим допускане за свободно обращение, режимът е разрешен, платено е мито и стоката е освободена от митнически контрол. След пристигането й в [населено място], по молба на получателя е извършена митническа проверка, при която е установено, че контейнерите са без поставени пломби и в тях вместо декларината стока "доматено пюре" е открито опаковано в биг бексове зърнесто кафеникаво вещество със специфичен мирис. К.те с намереното в тях са пломбирани и върнати от спедитора в Пристанище Б.. По искане на получателя са взети проби и стоката е изследвана в Ц. митническа лаборатория-С.. При извършените изследвания е установено, че представлава неорганична сол-натриев хлорид, съдържащ примеси и добавени вещества, неподходяща за човешка консумация. Към датата на подаване искането за възстановяване платения митен сбор ЕАД MRN 14BG001007H0003640/27.01.2014 г. не е анулирана.

С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на касатора Алендерова-Г., като е приел, че решението на началника на Митница Б. е издадено в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон.

Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи неговата недопустимост и неправилност, основания за отмяна по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК е неоснователна.

Оплакването за недопустимост на решението е мотивирано с факта, че при постановяването му в Административен съд Бургас е било висящо адм. д. № 1677/2014 г., между същите страни, образувано по оспорване на касатора срещу решение на началника на Митница Б. за отказ ЕАД MRN 14BG001007H0003640/27.01.2014 г. да бъде анулирана. Според касатора това производство е било преюдициално спрямо производството по адм. д. № 1794/2014 г., поради което съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е спрял последното. Видно от представеното с касационната жалба заверено копие от протокол с дата 04.02.2015 г. производството по адм. д. № 1677/2014 г. е спряно по съгласие на страните /чл. 229, ал. 1, т. 1 ГПК вр. с чл. 144 АПК/ като инициативата за това е била на защитата на оспорващата. При съдебното оспорване съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му /чл. 142, ал. 1 АПК/. В двете съдебни производства, висящи в Административен съд Бургас, са оспорени различни индивидуални административни актове на началника на Митница Б., подлежащи на преценка за законосъобразност към датата на издаването им, предвид което становището са преюдициалност на спора по адм. д. № 1677/2014 г. по отношение предмета на адм. д. № 1794/2014 г. не намира опора в закона. От тук следва, че съдебният състав, пред който е било висящо настоящето адм. д. № 1794/2014 г. не е бил процесуално задължен да го спре, а процесуалното поведение на страните в другото висящо производство не следва да бъде обсъждано в настоящето решение. Налага се извод, че предметното на настоящето касационно производство решение е допустимо, постановено в надлежно учредено съдебно-административно производство, при липсата на нарушения на съществени съдопроизводствени правила.

Неоснователно е и оплакването за постановяване на това решение в нарушение на материалния закон. Безспорно установено е, че към момента на произнасянето на административния орган ЕАД MRN 14BG001007H0003640/27.01.2014 г. не е била анулирана. Това безспорно обстоятелство, съгласно чл. 216, ал. 1 ЗМ, е пречка за възстановяване на платения митен сбор. Становището на касатора за приоритетна приложимост на Регламент /Е./ № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността е безспорно правилно. Същото обаче не държи сметка за разпоредбата на чл. 237 от Регламента, съгласно която възстановяване на вносни или износни мита се извършва, когато митническата декларация бъде анулирана и сборовете са била заплатени. Т.е, както Регламента, така и ЗМ визират анулирането на митническата декларация като предпоставка за възстановяване на внесения по тази декларация митен сбор.

Неоснователни са и доводите по приложението на чл. 236 и чл. 238 от Регламента.

Съгласно първата разпоредба възстановяването на вносните или износни сборове се извършва, когато се установи, че в момента на плащането размерът на сборовете не е бил дължим, В настоящия казус е установено, че към момента на плащането размерът на митния сбор е правилно определен и е бил дължим, тъй като задължението за плащането му е възникнало в момента на допускане на стоката за свободно обращение, т. е в момента на съставяне на ЕАД и длъжник по това задължение е декларатора. Установените в последствие обстоятелства относно подмяна на стоката са ирелевантни при преценка момента на възникване на задължението за плащане на митния сбор и лицето в чиято тежест е изпълнението на това задължение.

Втората разпоредба визира случаи на възстановяване на вносни митни сборове, когато се установи, че размерът им, взет под отчет, се отнася за стоки, поставени под съответния митнически режим и отказани от вносителя, тъй като към момента, предвиден в чл. 67 /датата на приемане декларацията от митническите органи/ стоките са били дефектни или не са съответствали на условията на договора, по който са внесени. Изисването е констатациите относно дефектите или несъответствията на стоките да се установени преди вдигането им, т. е преди да са преминали в държане на декларатора. В случая несъотвествието на стоката е установено при последваща проверка на митнически органи в [населено място], след като стоката е била в държане на спедиторска фирма, превозена в непломбирани контейнери и доставена в база на вносителя. Предвид тези установявания и факта, че стоката се намира на територията на Общността, се налага извода, за липсата на предпоставките и по чл. 238 от Регламента.

По изложените съображения и тъй като при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира несъответствие на решението с материалния закон същото на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 562/23.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1794/2014 г. по описа на Административен съд Бургас. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: