Производството е по реда на

чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК ), във вр. с

чл. 231 от Закон за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР ).

Образувано е по жалба на К. М. Р. срещу Заповед №8121К-2970/12.12.2014г., издадена от Министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година" и е предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201, ал. 1 от ЗМВР

, в срока на наложеното наказание, ще му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение".

Жалбоподателят навежда доводи, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при неспазване на изискуемата форма, съществени нарушения на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта му, основания за оспорване по смисъла на чл. 146, т. 2 , т. 3 , т. 4 и т. 5 от АПК

. Твърди се, че дисциплинрано-наказващият орган не е спазил изискуемата от закона форма, тъй като не са посочени времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; липсва описание на вмененото му дисциплинарно нарушение, както и конкретните действия, които е извършил в противоречие с посочените в заповедта разпоредби; не са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено нарушението, последиците от него, формата на вината и цялостното му поведение като държавен служител в МВР; не са обсъдени вредните последици и съответствието им с наложеното наказание. Иска се отмяната на оспорения акт. Претендира се присъждане на направените разноски за заплатено възнаграждение за един адвокат.

Ответната страна - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмени бележки. Счита постановения административен акт за правилен и законосъобразен. Иска отхвърляне на оспорването и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховният административен съд, П. отделение,...