Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във връзка с чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Д. К.-Д., от [населено място], чрез нейния пълномощник, срещу решение №634/18.03.2015 г. по адм. д. № 3303/2014 г. на Административен съд Варна. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. при ЦУ на НАП не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоистанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу акт за прихващане и възстановяване № 1428964/18.07.2014 г. на орган по приходите, потвърден с решение № 572/23.09.2014 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-В., с който е отказано да се извърши прихващане или възстановяване. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

За да извърши възстановяване или прихващане, следва по безспорен начин да бъде установено наличието на недължимо платени суми за данъци или подлежащи на възстановяване такива съгласно ДОПК, каквито не са налице. Плащането, наредено от жалбоподателката в качеството й на съдебен изпълнител за внасяне на ДДС, поради допусната техническа грешка, не е недължимо внесена от нея сума в качеството й на съдебен изпълнител, поради което не са налице две насрещни вземания по смисъла на чл. 128 ДОПК.

Решението е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото....