Производство по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от И. П. Х. от [населено място], подадена чрез пълномощник адв.. Д А., против решение №50 от 03.04.2015г. по адм. дело №241/2014г. на Административен съд - Сливен, с което е отхвърлена жалбата му против

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 год. изх.№ 02-200-6500/3916 от 13.08.2014 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие”

, както и е осъден да заплати на ДФ "Земеделие” разноски по делото в размер на 600 лв. В ка

сационната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Касаторът твърди, че неправилно съдът е приел, че оспореният административен акт е мотивиран, като смята, че от него не могат да се изведат ясни изводи относно обстоятелствата, които са мотивирали органа за издаване на акта. Твърди, че административният акт е издаден при липса на фактически и правни основания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, както и въз основа на какви правни основания е постановен отказа за финансово подпомагане по чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Излага също, че неправилно съдът не е уважил молбата за спиране на производството, поради преюдициален спор по адм. д. №10538/2014г. на ВАС. Излага, че извършените теренни проверки са предопределили определянето на допустимия слой.Моли, да се отмени обжалваното решение и се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд “Земеделие” редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба.

Излага, че от данните по делото е видно, че оспорващият за кампания 2013г. е декларирал за подпомагане по СЕПП 2, 68 ха, а по НР1 – 0, 59...