О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1002

[населено място], 02.11.2015 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 26.10.2015 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

О. КЕРЕЛСКА

като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №4059/15 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на С. Н. срещу въззивното решение на Окръжен съд Перник /ОС/по гр. д. №59/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени в размер на 3 092 лв. – цена на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия и 460 лв. – лихва за забава, предявените от [фирма] срещу касатора установителни искове по чл. 415 ГПК.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поставя като значими за спора въпросите от предмета му: Втората публикация на Общите условия за продажба на топлинна енергия /ОУ/ има ли само оповестителен характер или е част от фактичиският състав, установен с разпоредбата на чл. 150 ЗЕ; ако по делото не са ангажирани доказателства за публикуване на ОУ в два вестника, може ли да се приеме, че ОУ са влезли в сила? При твърдян от ответника отрицателен факт – че не е собственик на имота, може ли да бъде задължен да представи документ за собственост на осн. чл. 190 ГПК? Декларирането на имот като собствен има ли граждански последици, съответно може ли да се цени самостоятелно като доказателство за собственост върху имота? При отбелязване в декларацията, че имотът е...