О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1043

Гр.С., 09.11.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.4161 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Б. И. срещу решение №.2982/4.05.15г. по г. д.№.18943/14 на Софийски градски съд, ІV Вс. – с което е потвърдено решение от 29.10.14 по г. д.№.20856/14г. по описа на СРС, 52с., за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.

Ответната страна Софийска митрополия не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за неоснователни и е потвърдил първоинстанционното решение, с което те са отхвърлени. За да достигне до този извод е приел, че страните са били обвързани от срочен трудов договор, сключен на основание чл. 68 ал. 1 т. 3 КТ, за длъжност „охранител” със срок до завръщане на титуляра. Не е имало спор, че титулярът е бил В. Н. И., както и че считано от 24.02.14г. той...