О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 919

Гр.С., 15.10.2015г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети октомври през двехиляди и петнадесета година, в състав

П.: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.3462 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура П. срещу решение на Апелативен съд П., ІІІ гр. с., №.63/14.04.15, постановено по г. д.№.107/15 - с което е потвърдено решение №.1967/19.11.14 по г. д.№.2421/13 на Пловдивски окръжен съд в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на Б. Р. Р. 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 2 ал. 1 т. 2 З., ведно с лихви и разноски.

Ответната страна Б. Р. не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато срещу него от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление по чл. 270 ал. 1 НК. Същевременно, не е налице хипотеза на чл. 5 З., тъй като липсват каквито и да е доказателства, въз основа на които да се приеме, че увреждането на...