Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалби на [фирма] срещу решение от №1017 от. 13.02.2014г по гр. дело № 7317/2014г. на Софийски градски съд, с което в обжалваната част е било потвърдено решение от 18.12.2013г по гр. д № 40434/2012г на Софийски районен съд, по уважени обективно съединени искове 128 т. 2 КТ, чл. 245 ал. 2 КТ, чл. 224 ал. 1 КТ и чл. 215 КТ.

В изложение, касаторът на поставя два въпроса, които свързва с решаващите изводи на съда по иска с правно основание чл. 215 КТ, Поддържа, че решението в тази част е произнесено от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, В частта, с която е потвърдено уважаването на обективно съединен искпо чл. 215 КТ, касационно обжалване е допустимо по критерия на чл. 280 ал. 2 ГПК с оглед цената му, В касационната жалба не е посочено, че решението се обжалва само в тази част, т. е отн. потвърдено от въззивния съд присъжданена сумата 6297, 40 лева като обезщетение при командироване на ищеца за периода 03.04.2008- 04. 07.2008г, Искът по чл. 215 КТ е бил обективно съединен с други искове, като цената на последните е определяща за извода, че касационно обжалване на въззивното решение в останалата обжалвана част не е допустимо.

В изложението се поставя процесуално правен въпрос, според касатора обуславящ за изхода на делото в частта по уважения иск с правно основание чл. 215 КТ: може ли съгласно чл. 121 ал. 1 КТ, чл. 215 КТ и чл. 235 ал. 2 ГПК да се приеме, че работникът действително е извършил международни превози в чужбина при направено от ответника оспорване на това, при непроведено от ищеца пълно и главно доказване на това обстоятелство, като въпросът е допълнен с коментари на касатора по отношение изводите, които следва да се направят от представените в случая доказателства - заповедта за командироване е „бланкетна”, в международните товарителници няма посочено името на ищеца, липсват пътни листа, подробно попълнен отчет и др. документи.Сочи се противоречие с реш. № 142 от 2012 по гр. д №1324/2011 ІІІ г. о,според което при иска по чл. 215 КТ ищецът доказва твърдението си, че е бил командирован пълно и главно, когато работодателят оспорва това.

Вторият формулира въпрос е за приложимия по делегация на закона акт на МС в случая - коя наредба намира приложение при определяне размера на командировъчните пари, Сочи се основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, поради противоречие с решение №32 от 2010 по гр. д № 3592/2008 ІV г. о.

Касационната жалба е процесуално допустима и отговаря на критерия по чл. 280 ал. 2 ГПК в частта, с която се обжалва въззивното решение по иска за неизплатени командировъчни, но обосновката по основанието за допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК не може да бъде възприето. Въззивният съд не е дал разрешение в противоречие на правилата относно доказателствената тежест, като е изтъкнал наличието на трудово правоотношение с ищеца като шофьор на товарен автомобил – международни превози и изрична заповед за командироването на същия с цел превоз на товари, в която заповед конкретно е посочено и транспортното средство, с което да се извърши това, но без да е посочен периодът на командировката.Решаващият извод на съда по възраженията на ответника в тази връзка е, че този съдържателен пропуск в документа не може да рефлектира върху правата на работника и този извод не е в противоречие с приложеното реш. № 142 от 2012 по гр. д №1324/2011 ІІІ г. о предвид даденото разрешение за случай, при който заповед за командироване е липсвала изобщо и не е било доказано, че се касае за командироване, Чрез въпроса се оспорват фактическите изводи на съда, което не представлява правен въпроспо смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК, Писмените доказателства по делото са обосновали извод, че превозите са били извършени с посоченото превозно средство за определен период, което ищецът, заедно с още един командирован шофьор е бил упълномощен да управлява. По правоизключващото възражение за липса на отчет съдът е приел, е отчет е бил депозиран, а и при липса на твърдения и доказателства от страна на работодателя за валутен аванс, това не рефлектира върху заявеното с иска право.За пълнота следва да се изтъкне, че за опровергаване на отрицателното твърдение на ответника, че отчет липсвал, в случая е било достатъчно наличието у ищеца и на неподписано копие от такъв, приложено по делото.Ищецът е провел своето доказване, работодателят не е провел обратно доказване по относимите към предмета на спора обстоятелства. Изложението неправилно отъждествява оплакването във връзка с доказателствените изводи на съда с обосновка на правен въпрос по доказателствената тежест, така основание по допускане на жалбата до разглеждане не се аргументира и не е налице.

Вторият формулиран въпрос няма отношение към предмета на въззивното решение, като произнесено при условията на ограничен въззив. При положение, че размерът на командировъчните пари е бил определен с изрична заповед на работодателя съгласно диспозитивните рамки, в които законът допуска това и при положение, че така определеният размер на дневни пари, съобразен и от ищеца при завеждане на иска не е бил оспорван - с въззивната жалба включително, въпросът е извън спорния предмет, съответно неотносимо се поставя при касационно обжалване.

Предвид горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване решение №1017 от. 13.02.2014г по гр. дело № 7317/2014г. на Софийски градски съд в частта, с която потвърдено решение от 18.12.2013г по гр. д № 40434/2012г на Софийски районен съд по иска с правно основание чл. 215 КТ, за сумата 6297, 40 лева обезщетение при командироване на ищеца като шофьор-международни превози, за периода 03.04.2008-04.07.2008г,

Оставя без разглеждане касационната жалба срещу решение №1017 от. 13.02.2014г по гр. дело № 7317/2014г. на Софийски градски съд в останалата част.

Определението в тази част подлижи на обжалване пред друг състав на ВКС с частна жалба, в седемичен срок от съобщението

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.