Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба на Р. В. Ж. от [населено място] / починал на 01.02.2016 г. в рамките на касационното производство и на негово място е конституирана съпругата му Надежда Г. Ж./ срещу Решение № 2667 от 21.11.2014 г. по адм. дело № 1274/2014 г. по описа на Административен съд Варна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата му срещу Решение за определяне на дължим акциз по реда на чл. 107ж, ал. 2 от ЗАДС № А -60 от 31.01.2014 г., издадено от началника на Митница В., потвърдено с Решение № 145 от 31.03.2014 г. на директора на Агенция „Митници“, с което е определен дължим акциз за стока – етилов алкохол 12 литра и алкохолно съдържание – 40, 6 % vol в размер на 53, 59 лева.

Касаторът обжалва решението с доводи за неправилност, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба и писмените бележки се излагат подробни оплаквания за неправилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспореното решение на началника на Митница В., като се твърди непропорционално вмешателство от страна на митническите органи в личната сфера на оспорващия чрез определяне на задължение за акциз в размер на 53, 59 лева. Счита, че съдът не е разгледал задълбочено приетите по делото доказателства и не е изследвал основния спорен въпрос дали адресатът на процесното решение на началника на Митница В. се явява задължено лице за плащане на акциз. Иска отмяната на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски.

Ответната страна – началникът на Митница В., чрез процесуалния си представител юрк. С. изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба...