Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от М. А. Х. срещу решение № 8250/30.12.2014 г., постановено по адм. д. № 5318/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, ІІ отделение, 29 състав.

Касаторката твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие със съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, като, вместо него, ВАС да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения от М. Х. иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община .

Редовно призована за съдебно заседание, касационната жалбоподателка не се явява. Представлява се от адв. Д.Г., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно – неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно – в хода по същество.

Ответникът,Столична община, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно - за правилност на атакуваното съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството пред АССГ е образувано по иск на М. А. Х. от [населено място] срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лв за неимуществени вреди – накърняване на достойнството й, създаване на враждебна, обидна и застрашителна среда, провокиране и поддържане на чувство за изолираност от обществото...