Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – С. (ОДЗ), подадена чрез юрк.. Б Х., срещу решение № 108 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 56/2015 г. от Административен съд – Сливен. С него е отменена като незаконосъобразна заповед № РД-10-048/12.01.2015 г. на директора на ОДЗ – С., с която е разпоредено да се изземат от [фирма], [населено място], имоти – земеделска земя, находяща се в землището на [населено място], представляваща имоти № № 39030.40.7 с площ 2, 100 дка и НТП по КВС или КК – пасище, 39030.40.8 с площ 14, 400 дка и НТП по КВС или КК – пасище и 39030.41.9 с площ 9, 300 дка и НТП по КВС или КК – пасище, както и е определен трикратен размер на средното годишно рентно плащане в общ размер 928, 80 лв., дължим към МЗХ за неправомерно ползване на описаните имоти.
С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като е постановено в нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Процесната заповед била издадена на базата на констативен протокол, който като неоспорен бил влязъл в сила, а съдът не се съобразил с доказателствената му сила. Неправилно съдът приложил материалния закон като приел, че разпоредбата на чл. 34 ЗСПЗЗ изисквала наличието на реално, фактическо ползване на парцелите чрез обработването им като земеделски площи. Безвъзмездното предоставяне на площи за специализирана фуражна база по чл. 39, ал. 2 ЗЛОД не ставало автоматично, а с нарочен акт на министъра на земеделието и храните. Този акт следвало да се предостави на областните дирекции „Земеделие“, а в ОДЗ – С. такъв акт липсвал, от което следвал извод, че дружеството е ползвало имотите без да има правно основание за това. В съдебно заседание оспорва искането на ответната страна по касация за присъждане на разноски за юрисконсулт.
Ответникът – [фирма], [населено място], в писмен отговор, подаден чрез процесуалния му представител юрк. Н. А., оспорва жалбата като неоснователна.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обоснован според него бил изводът на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но при неправилно приложение на материалния закон.
Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира подадената в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна касационна жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
От данните по делото се установява, че въз основа на заповед № РД 49-475/07.11.2012 г. на министъра на земеделието и храните, на 12.11.2012 г. на основание чл. 36л, ал. 1 ЗЛОД бил сключен договор между Югоизточно държавно предприятие С. (ЮДП) и [фирма] с предмет „Предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Черните извори”, в района на дейност на ТП „Д. Котел”. Договорът е сключен след проведен конкурс за стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Черните извори” в „Югоизточно държавно предприятие ДП териториално поделение „Държавно горско стопанство Котел”, проведен на 22.10.2012 г., в който на първо място е класиран [фирма].
На 07.11.2014 г. въз основа на заповед на директора на ОДЗ-С. комисия от длъжностни лица при ОСЗ-Котел извършила проверка на състоянието и ползването на имотите от държавния поземлен фонд (ДПФ) в землището на [населено място], резултатите от която били обективирани в констативен протокол № 1, съгласно който имоти с № 39030.40.7 от 2.860 дка и № 39030.40.8 с площ 16.406 дка и с НТП по КВС или КК „пасище, мера” са с установено състояние „гора”, а имот № 39030.41.9 с площ 204.085 дка с НТП по КВС или КК „пасище, мера” е с установено състояние „пасище, мера“. Установено било, че имотите се ползват от [фирма]. Въз основа на констативния протокол, на 12.01.2015 г. директорът на ОДЗ-С. издал заповед № РД-10-048, с която наредил да се изземат от [фирма] трите имота, като ползвани без правно основание, както и дружеството да заплати по сметка на МЗХ трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата в общината през предходната година за времето на неправомерното ползване, изчислен общо на 928, 80 лв.
Първоинстанционният съд е отменил тази заповед със съображения, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма. Макар валидна и процесуално законосъобразна, обаче същата била издадена при липса на фактически и правни основания.
Като фактическо основание било посочено, че [фирма] обработва без правно основание земеделска земя в землището на [населено място], съставляваща процесните имоти с НТП „пасища”. От доказателствата по делото обаче не се установявало по безспорен начин, че парцели № № 39030.40.7, 39030.40.8 и 39030.41.9 се обработват, т. е. „ползват” по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ от страна на оспорващото дружество. Като правно основание в заповедта бил вписан чл. 34 ЗСПЗЗ. Доколкото в случая не се доказало реално, фактическо ползване на парцелите чрез обработването им като земеделски площи, не можело да се приеме, че дружеството-жалбоподател ползва процесните имоти за земеделски цели.
От друга страна се установявало, че процесните имоти попадат в обхвата на обособен дивечовъден участък „Черните извори”, в който по силата на сключен договор с ЮИДП-С. дружеството осъществявало регламентирани дейности по стопанисване и ползване на дивеча, в т. ч. и чрез създаване и поддържане на специализирана фуражна база, съобразно вмененото с чл. 5, т. 4, б.”б” от договора задължение. Съдът не е споделил довода на административния орган, че чл. 39, ал. 2 ЗЛОД изисква предоставянето на имоти за фуражна база да се извършва с нарочен акт на министъра на земеделието и храните, респ. упълномощено от него лице. В относимите към стопанисването и опазването на дивеча норми на ЗЛОД и ППЗЛОД липсвала регламентация, указваща, че площи за специализирана фуражна база се предоставят с нарочен акт на министъра. Съдът е достигнал до извод, че процесните три имота попадат в териториалния обхват на дивечовъден участък „Черните извори”, в същите оспорващото дружество осъществявало дейност по стопанисване и опазване на дивеча, в т. ч. и чрез поддържане на специализирана фуражна база по силата на сключен договор с такъв предмет и възложител ЮИДП - С. и действащите Ловностопански планове. Нямало данни този договор да е прекратен, поради което и не можело да се приеме, че извършваната по силата на този договор дейност в трите имота от страна на [фирма] е без правно основание. Решението е правилно.
Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон.
Видно от данните по делото със заповед № РД 49-475/07.11.2012 г. на министъра на земеделието и храните е наредено на директора на ЮИДП - С. да сключи договор със спечелилия конкурс за стопанисването и опазването на дивеча в ДУ "Черните извори" [фирма]. Такъв договор е сключен на основание чл. 36л, ал. 1 ЗЛОД на 12.11.2012 г., по силата на който на [фирма] е предоставено стопанисването и опазването на дивеча в Дивечовъден участък "Черните извори", в района на ТП "Д. - Котел". Дивечовъдният участък е обособен със Заповед № РД-49-366/27.08.2012 г. на министъра на земеделието и храните. Сключеният договор за стопанисване и ползване на дивеча е и валидното правно основание, на което [фирма] ползва процесните имоти. По делото е представен и протокол за приемане и предаване от 12.11.2012 г. между ТП „Д. Котел” и [фирма] за предаването на последното на цялата площ на дивечовъдния участък в размер на 1274, 5 ха, от която 1151 ха е държавен горски фонд и 123, 5 ха-земеделски територии – лист 41 от делото. От това следва, че цялата тази площ, включена в дивечовъдния участък се ползва от [фирма] на правно основание. В тази връзка е неоснователно основното възражение в касационната жалба, свързан със статута на имотите. Изискването на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е наличието на кумулативните предпоставки – ползване и то без правно основание, като в случая втората кумулативна предпоставка не е налице, защото [фирма] ползва и трите имота, предмет на заповедта за изземване на правно основание.
В случая съдът е направил обоснован извод, като се е позовал на представената по делото справка изх.№ 014/20.02.2015 г. от [фирма], изработило плана за ловностопанските дейности на ТП „Д. Котел“, видно от която имоти 39030.40.7 и 39030.40.8 са изцяло част от фуражна база на ДУ „Черните извори“ – част от дивечова нива № 3, а имот 39030.41.9 в част от 3, 3 ха представлява гора по смисъла на ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ), а останалата площ от 17, 1 ха е част от фуражната база на ДУ „Черните извори“ – част от дивечова нива № 6 и дивечова ливада № 30. По този начин съдът е съпоставил констатациите от представения по делото констативен протокол с другите данни по делото и е отчел, че същите се разколебават от останалите доказателства. По повод наличието на индиция за неправомерно изплатена субсидия за процесните имоти, съдът правилно е преценил, че се касае до други правоотношения, чиято защита следва да се търси по друг ред.
По делото е била назначена съдебно-техническа експертиза (СТЕ), според която около 2013 г. е започнало разработване на утвърден през 2015 г. ловностопански план, по силата на който имоти № № 39030.40.7, 39030.40.8 и 39030.41.9 са включени в дивечови ниви съответно № 3 и № 6. До влизане в сила на този ловностопански план, утвърден през 2015 г., първите два парцела били включени в Дивечова нива 3, а парцел 39030.41.9 съгласно карта на ловностопанските мероприятия бил земеделска територия извън проекта. Към доказателствата по делото е била приобщена и справка изх. № 057/19.05.2015 г. от ръководител ловностопански план [фирма], съгласно която старият ловностопански план е изтекъл на 31.12.2013 г., а новият е в сила от 01.01.2014 г. Следователно към момента на издаването на процесната заповед и трите имота са включени в дивечови ниви по силата на действащия ловностопански план. По делото не са представени доказателства от страна на административния орган за спазване на императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1, изречение последно ЗСПЗЗ. Няма изискана информация от ДФЗ-РА или от Общинска служба по „Земеделие”-С.. След като по делото са представени доказателства, че имотите попадат в дивечовъдния участък, не е имало пречка, преди да издаде заповедта, директорът на ОДЗ-С. да направи справки и в Министерството на земеделието и храните, в съответните му дирекции, за да изясни фактите преди издаването на заповедта. Едва ли може да се приеме, че директорът на ОДЗ-С. не е знаел, че в района има дивечовъден участък с определен обхват на територия.
Неоснователно е и другото възражение в жалбата, че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗЛОД изисква предоставянето на имоти за фуражна база да става с изричен акт на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 49, ал. 2 ППЗЛОД, площите за специализираната фуражна база се определят с ловоустройствените проекти. Както правилно е приел административният съд нито в ЗЛОД, нито в Правилник за прилагането му има регламентация, според която площите за специализирана фуражна база да се предоставят с нарочен акт на министъра на земеделието и храните. Действащият между страните договор със срок от 15 години е в сила, поради което правилно съдът е посочил, че извършваната по силата на този договор дейност в трите имота от страна на [фирма] е правомерна.
По изложените съображения решението на Сливенския административен съд като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на делото претенцията на ответната страна по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, но не и в искания размер от 500 лв. Същото следва да бъде определено на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и доп., бр. 28 от 28.03.2014 г.) и ТР №3/13.05.2010 г. на ВАС по тълк. дело №5/2009 г. в размер на 300 лв. Неоснователно е възражението на касатора за недължимост на юрисконсултско възнаграждение поради липса на доказателства за направени разноски. С. То решение № 3/2010 г. на О. на ВАС правоотношението между юридическото лице и юрисконсулта е неотносимо към правото на присъждане на разноски, поради това е без значение дали възнаграждението на процесуалния представител се следва по силата на договор за правна помощ и съдействие или по силата на служебно/трудово правоотношение. Поради изложеното Областна дирекция „Земеделие“ – С. следва да бъде осъдена да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 03.07.2015 г., постановено по адм. дело № 56/2015 г. от Административен съд – Сливен.
ОСЪЖДА Областна дилекция „Земеделие“ – С. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], с ЕИК[ЕИК] разноски по делото в размер на 300 (триста) лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Особено мнение: