Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] против решение № 2084 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 622/2014 г. на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № БД-20-П/ 10.06.2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Б., с което е прекратено производството по преценяване на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционно предложение: „Изграждане на МВЕЦ в УПИ ІІІ-644 в кв. 13 по плана на [населено място], [община], на съществуващ промишлен водопровод, собственост на [фирма], захранващ с вода завода за целулоза и хартия на [фирма], [населено място]“, с възложител [фирма], [населено място]. Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и в противоречие със събраните доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който административният акт да бъде отменен и преписката – върната на административния орган за продължаване на процедурата. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът директорът на РИОСВ - Б. не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Благоевград е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона.
Заключенията на административния съд за постановяване на решението на директора на РИОСВ - Б. от компетентния по смисъла на чл. 93, ал. 3 от ЗООС (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС)...