Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационни жалби на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Т. и [фирма], [населено място], чрез процесуалния си представител адв. К. против Решение № 384 от 06.10.2015 г. на административен съд – [населено място] по адм. д. № 295 по описа за 2015г., съответно в частта му с която е отменен ревизионен акт № 04251200016/14.08.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Т., потвърден с Решение № 587/05.11.2012 г. от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- [населено място] и в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството и същото е осъдено да заплати разноски в размер на 924, 25 лв.
В касационната жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Т. се твърди, че решението в частта с която е отменен РА е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата в резултат на което неправилно е установена фактическата обстановка във връзка с определяне размера на пазарната лихва по кредити предоставяни от ответника по касация и това е довело до нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението в посочената част и в частта за разноските.
Ответникът по тази жалба – [фирма], [населено място] не взема становище.
В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при необоснованост и в съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основното несъгласие на касатора е относно сумата възприета от съда за дължима за 2010г. за корпоративен данък. Претендира разноски.
Ответникът по тази жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Т. не взема становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите процесуално допустими, а по съществото им съобрази следното:
Настоящото производство е повторно, след отменително Решение № №4542/23.04.2015г г. на ВАС по а. д. № 6040/2014 г. С това решение делото е върнато на административния съд за разглеждане от друг състав съобразно дадените указания,
а именно: да се постави нарочна задача на вещото лице, което като съобрази критериите за определяне на пазарна лихва но смисъла па §1. т. 32 от ДР на ЗКПО да определи пазарен лихвен процент по заемите с двете дружества [фирма] и [фирма] за процесния период съобразно минимума на определения диапазон в СИЕ. Предмет на производството пред първоинстанционния съд е РА в частта, с която за 2009 г. и 2010 г. е извършено преобразуване на финансовия резултат чрез неговото увеличение по реда на чл. 16.ал. 2, т.З от ЗКПО общо със сумата 171 558, 73 лв. преставляваща неначислена пазарна лихва по договори за заем с [фирма] и [фирма]. За да достигне до изводите в обжалваното решение, административният съд след назначаване на СИЕ съобразно мотивите на отменителното решение на ВАС е кредитирал становището на вещото лице, при попадане на договорираната лихва в диапазона на пазарна лихва, установена с експертиза (от 7.64% до 15.50%) не може да е налице отклонение от данъчно облагане, по смисъла на чл. 16, ал. 2 т. 3 от ЗКПО. Доколкото обаче е договорен лихвен извън този диапазон, то съдът намира, че е налице отклонение от данъчното облагане, като при това следва да бъде преобразуван финансовия резултат със сумата от 11 305, 37 лева за 2009 г. и със 12 384, 17 лева за 2010г. съобразно заключението на вещото лице.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно
Касационната жалба на Директор на Дирекция „ОДОП”- В.Т. е подадена от надлежна страна, в срок и е допустима, като по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, за отклонение от данъчно облагане се смята получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността. Легалната дефиниция на понятието "пазарна" лихва се съдържа в нормата на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, сочеща, че това е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не се свързани. Тя се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.
Правилен е извода на съда, че спорът по настоящото дело е правен и се свежда до размера на определената от ревизиращите пазарна лихва и извършеното в тази връзка преобразуване на финансовия резултат на дружеството за всяка от двете процесни години.
При така установените размери на лихвите по цитираните договори, органите по приходите са приели, че е налице хипотезата на чл. 15 от ЗКПО и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО, вр. чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, тъй като според тях предоставените заеми са с лихви, по-ниски от пазарните при идентични условия към момента на сключване на договорите. С оглед на това, за определяне на пазарната лихва ревизията се е позовала на лихвената статистика, която води БНБ за лихвени проценти и обеми по нов бизнес по кредити за сектор нефинансови предприятия и домакинства, и която е достъпна на сайта на националната банка, с аргумент, че същата се базира на обобщаващи и обективно предоставени данни от държавни и общински органи и юридически лица за договорените и използвани лихвени нива на предоставените и получени кредити, като конкретно използваните данни, касаят сключените договори за кредит за сектора нефинансови предприятия.
Правилен е извода на съда, че определянето размера на пазарната лихва единствено въз основа на лихвената статистика на БНБ, не е съобразена със законовото понятие за пазарна лихва.
Лихвеният процент на отпусканите кредити, които БНБ обобщава и качва на сайта си съгласно изискванията на ЗБНБ, представлява обобщена статистическа информация, която не отчита количествените и качествените характеристики на отделните сделки, които съществен елемент на пазарната лихва съобразно дефиницията по § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО. Позоваването от страна на приходните органи на тази информация е некоректно, доколкото водената лихвена статистика по чл. 42 от ЗБНБ не може да отчете количествените и качествените характеристики на конкретната сделка. В тази връзка са неоснователни възраженията в касационната жалба.
В изпълнение на указанията на ВАС, дадени в отменителното решение №4542/23.04.2015г. съда е назначил СИЕ, която е установила пазарните лихвени равнища към датата на сключване на договорите за заем с посочените две дружества. Относно размера на лихвените проценти експертизата се е съобразила с методите от Наредба №Н-9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарни цени, а именно метода на транзакционната печалба, съгласно който е определен диапазона на лихвените нива, като е направена съпоставка на договорените лихви по договорите с установения лихвен диапазон.
Доколкото обаче са договорени лихвени проценти извън този диапазон, съда правилно е приел, че е налице отклонение от данъчното облагане по смисъла на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, като при това следва да бъде преобразуван финансовия резултат, но не с посочените от органа по приходите суми: за 2009г. със сумата от 11 305, 37 лв., а не с 83 396, 14 лв. и за 2010г. със сумата от 12 384, 17 лв, а не с 88 162, 59 лв. съобразно заключението на вещото лице.
Предвид гореизложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението в обжалваната част. По касационната жалба подадена от [фирма]: Жалбата е неоснователна.
По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, О. отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупният анализ на всички относими писмени доказателства.
Съдът е изпълнил задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВАС от 23.04.2015г. Правилно е определен предмета на спора, а именно разглеждане на РА в частта, в която за 2009г. и 2010г. е извършено преобразуване на финансовия резултат, чрез неговото увеличение по реда на чл. 16, ал. 2, т. 3 от ЗКПО със сумите съответно 83 396, 14лв. и 88 162, 59лв., представляващи неначислени лихви по договори за заем, сключени с [фирма] и [фирма].
След обстоен анализ на всички събрани и приобщени към делото доказателства, съдът при определяне на пазарната лихва по смисъла на § 1, т. 32 на ЗКПО за предоставените от дружеството-жалбоподател заеми е възприел изводите и стойностите по назначената допълнителна СИЕ, която е установила пазарните лихвени равнища към датата на сключване на договорите за заем с посочените две дружества. Съдебното решение е съобразено с приетата съгласно указанията на ВАС съдебно икономическа експертиза. Видно от заключението на същата, договорените лихвени проценти от жалбоподателя по процесните договори за заем на стойност 6% и 7%, не попада в диапазона на договаряните пазарни лихвени проценти, според предоставените данни от Б. [], П. АД и финансовата институция [фирма]. Вещото лице е направило сравнение между договорените лихвени проценти и тези приети от него с експертизата и е направил заключение, че е налице отклонение от пазарната лихва по отпуснатите кредити от дружеството – жалбоподател на [фирма] и [фирма].
Специалния ЗКПО е определил както понятието "Пазарна лихва", така и в кои случаи е налице отклонение от данъчно облагане. Безспорно уговореният от касатора лихвен процент по предоставяните от него заеми се отличава от пазарния, установен от експертното заключение, поради което правилно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 16, ал. 1 и ал. 2, т. 3 от ЗКПО и законосъобразно финансовия резултат е увеличен както следва : за 2009г. – 11 305, 37лв., а за 2010г. -12 384, 17лв. Съдът правилно е определил размера на дължимото публично задължение за 2010г.
Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила.
При този изход на спора, с оглед неоснователността и на двете касационни жалби не се дължат разноски в полза на коя да е от страните.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на О. отделение,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №384 от 06.10.2015 г. постановено по адм. дело № 295/2015 г. на Административен съд – В. Т.
Решението е окончателно.
Особено мнение: