Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. Ш., гражданин на И., подадена чрез адв. В. И., против решение № 2140 от 30.03.2015 г., постановено по адм. дело № 667/2015 г. по описа на Административен съд - София-град. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички правнорелевантни факти и обстоятелства, въз основа на които да установи обективната истина относно бежанската история на търсещото закрила лице. Моли да бъде отменено обжалваното съдебно решение.

Ответната страна – Заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците (Д.), в съдебно заседание чрез процесуален представител юрк. С., моли касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Основателно е прието от съда, че И. понастоящем е сигурна страна на произход, поради и което неоснователни са доводите на касатора за установена липса на безопасност там поради факта, че срещу него не е имало конкретни посегателства и не е преживял насилие. Той е напуснал страната си принудително. По делото липсват данни, че чужденецът не може да се завърне в страната си на произход по някои от причините, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Действията му не сочат страх от реално доказана опасност за живота му.

Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение на Административния съд - С.-град, е отхвърлена жалбата на А. М. Ш., гражданин на И., против решение № 6852 от 16.10.2014 г. на Заместник-председателя на Държавна агенция...