Производство по чл. 208 и сл.АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП, чрез юрк.Н.Б., против Решение №5704 от 23.09.2014г. на Административен съд София – град по адм. д.№ 2509 по описа за 2012г., с което по жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. И. А., е отменен Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН] от 14.11.2011г. на орган по приходите при ТД на НАП С., мълчаливо потвърден при оспорването му по административен ред, с който на ревизираното лице са установени задължения в размер на 7 108, 69 лв. за ДДС и 764, 51 лв. за лихва, в резултат на допълнително начислен ДДС за данъчни периоди от м. 03. 2010г. до м. 03.2011г. общо в размер на 9 469, 15 лв. и непризнато право на приспадане на ДДС общо в размер на 38 697, 20 лв. по пет фактури, издадени от [фирма], за данъчен период м. 05.2011г.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно признаване на данъчен кредит за налични активи преди регистрацията на ревизираното дружество; необосновани са изводите на съда, че понеже в данъчни периоди от м. 01.2009г. до м. 02.2010г. вкл. дружеството не е упражнявало търговска дейност, не е имало и основание за начисляване на ДДС; неправилно съдът приложил разпоредбите на чл. 96, ал. 1 и чл. 132, ал. 4 ЗДДС за случая. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на жалбата против РА и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба [фирма], чрез адв. В.Т., оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-неоснователна поради следното:

Предмет на контрол пред първоинстанционния АССГ е бил РА, с който са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03.2010 г. до м. 03.2011 г. общо ДДС за внасяне в размер на 9 469, 15 лв. и лихви в размер на 1 056, 73 лв. и за данъчен период 01.05.2011 г.-31.05.2011 г. ДДС за възстановяване в размер на 2 230, 64 лв., при деклариран ДДС за възстановяване в размер на 40 927, 84 лв., като промяната се дължи на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 38 697, 20 лв.

Спор по фактите не е имало и те са установени, както следва:

Ревизираното дружеството е подало заявление за регистрация по ЗДДС с №223911100008745/03.05.2011 г. С Акт за регистрация по ЗДДС № 220421100007542/11.05.2011 г. дружеството е регистрирано, като в мотивите му, на основание чл. 132, ал. 1 във връзка с ал. 3 ЗДДС, е прието, че датата на регистрацията е датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 от ЗДДС в Търговския регистър, което е извършено на 09.12.2008 г. На тази дата е вписана апортна вноска от 400 000, 00 дяла от капитала на [фирма] на стойност 2 096 000, 00 лв. в капитала на [фирма] и по съображение, че към датата на вписването [фирма] е регистрирано по ЗДДС лице. На 15.05.2011г. ревизираното дружество е подало инвентаризационен опис за налични активи към датата на регистрация по ЗДДС с вх. № 20-53-03-2527/15.05.2011 г.

Актът за регистрация е потвърден с Решение 1091/28.06.2011 г. на директора на Д”ОДОП” С. при обжалването му по административен ред, а при съдебното му обжалване, е образувано адм. д. № 6636/2011 г. по описа на Административен съд София - град, I отделение, 6 състав, по което с Решение № 4757 / 17.08.2012г., влязло в сила на 14.05.2013г., жалбата срещу Акта за регистрация е отхвърлена.

Установено е по делото, включително и от неоспореното допълнително заключение на вещо лице, че след вписването на апортната вноска през м. 12.2008г., за периода от 01.01.2009г. до м. 02.2010г. – 14 месеца, ревизираното дружество не е упражнявало търговска дейност, поради което то е престанало да отговаря на изискването за задължителна регистрация по ЗДДС по чл. 96, ал. 1.

В процесния РА е прието, идентично на приетото в Акта за регистрация по ЗДДС, че съгласно Дружествения договор от 29.10.2008 г. е направена апортна вноска от 400 000, 00/четиристотин хиляди/ дяла от капитала на [фирма] на стойност 2 096 000 лв. в капитала на ревизираното дружество, вписана в Търговския регистър на 05.11.2008г. С РА, на основание чл. 102 ал. 3 от ЗДДС, за периода от м. 03.2010 г. до м. 03.2011 г. са определени задължения за ДДС и не е признато право на данъчен кредит на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 132, ал. 4 от ЗДДС и предвид разпоредбите на чл. 72, ал. 1 от ЗДДС по 5 бр. фактури, включени в подадения инвентаризационен опис на наличните активи към датата на регистрацията от посочената по-горе дата. Мотивите на органа по приходите са били, че описът, съгласно чл. 132, ал. 4 ЗДДС, е следвало да бъде подаден до 19.11.2008 г., поради което и на основание чл. 74, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 132, ал. 4 от ЗДДС не е признато правото на данъчен кредит по 5 фактури, включени в описа, подаден на 15.05.2011г.

За да уважи изцяло жалбата на ревизираното лице, първоинстанционният съд е приел, че не са налице нито основания за начисляване на ДДС за посочените данъчни периоди от м. 03.2010 г. до м. 03.2011 г., нито такива за отказ на данъчен кредит за налични активи, съществуващи към момента на регистрация по ЗДДС. Решението е правилно.

Съгласно чл. 102, ал. 3, т. 1 и т. 2, за определяне на данъчните задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни придобивания и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя: 1 /за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите; 2. за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за регистрация в срок, до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация.

В настоящия случай, това означава, че ревизираното дружество, за което е установено с влязъл в сила административен акт/Акта за регистрация/, че е следвало да бъде регистрирано по ЗДДС към 09.12.2008г., дължи ДДС за извършените от него облагаеми доставки, считано от тази дата до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. В случая, в края на м. 02.2010г., е изтекъл 14-месечен срок, в който дружеството е имало нулев оборот, т. е. към този момент за него са отпаднали основанията за регистрация по чл. 96, ал. 1, поради което за процесния период от м. 03.2010 г. до м. 03.2011 г. не е имало основание за начисляване на ДДС, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Съгласно чл. 75, ал. 1 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит по

чл. 74 възниква на датата на регистрация по този закон. След отпадане на основанията за регистрация към м. 02.2010г. /поради 14 месечния срок с нулев оборот/, за периода от 01.03.2010г. до 28.02.2011г. дружеството е натрупало облагаем оборот 52 097, 57лв. /съгласно т. 2 от допълнителното заключение на експертизата/, поради което е подало заявление за регистрация на 03.05.2011г. и законосъобразно е упражнило правото на приспадане, съгласно разпоредбата на алинея втора на чл. 75.

Решението като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят деловодни разноски в размер на 2 040лв., съгласно приложения списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение №5704 от 23.09.2014г. на Административен съд София – град по адм. д.№ 2509 по описа за 2012г. ОСЪЖДА

Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” С. при ЦУ на НАП да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от управителя К. И. А., деловодни разноски за касационната инстанция в размер на 2 040лв. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: