О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 490

Гр. София, 21 октомври 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд и Върховният административен съд на Р. Б. в закрито заседание на двайсет и първи октомври през две хиляди двайсет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН ПЕТРОВА

В. Р.

КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

П. Д.

като разгледа докладваното от съдия Калпакчиев дело смесен състав № 887/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 44, ал. 1 от НПК и по чл. 135, ал. 4 АПК, образувано след определение № 692/3.10.2024 г. по в. н.ч. д. № 708/2024 год. на Окръжен съд – Плевен, с което е повдигнат спор за подсъдност с Административен съд – Плевен.

Настоящият петчленен състав на ВКС и ВАС, като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С жалба, адресирана до Административен съд – Плевен, С. М. Р. е обжалвал решение № 40 от 5.08.2024 г. на Районен съд – Левски, постановено по н. ч.д. № 155/2024 г. С определение № 3183/17.09.2024 г., постановено по к. а.н. д. № 802/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, е приета липса на компетентност на този съд да се произнесе по жалбата, тъй като заповедта, предмет на производството, не касае налагане на дисциплинарно наказание по чл. 111, ал. 1 и сл. ЗИНЗС, а е издадена на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, който предвижда друг компетентен съд за обжалване. Съдебното производство било прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Плевен.

С определение № 692 от 3.10.2024 г. Окръжен съд – Плевен, 2. въззивен наказателен състав, по образуваното в. ч.н. д. № 708/2024 г. по описа на съда, констатирал, че са налице материалните основания за издаване на обжалваната заповед на Началника на затвора [населено място]; че процесуалният ред за обжалване на решението на районния съд е посочен в чл. 111, ал. 7 ЗИНЗС, а именно глава 12 от АПК пред тричленен състав на съответния административен съд; че неправилно Административен съд – Плевен е приел, че на обжалване пред тричленен състав на съда подлежат само едноличните решения на административния съд, касаещи актовете на началниците на затворите, с които се налагат дисциплинарни наказания. В резултат на тези аргументи съставът на ОС Плевен е приел, че компетентен е изпращащият съд, след което е повдигнал спор за подсъдност.

Предмет на спора по образуваното частно наказателно дело e обжалване на заповед, издадена от Началника на Затвора [населено място], с която на основание чл. 248, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС, е постановено жалбоподателят Р. да бъде държан при изпълнение на определената му мярка за неотклонение задържане под стража в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия. Според текста на чл. 248, ал. 4 от същия закон заповедта на Началника подлежи на обжалване пред районния съд по местонахождението на затвора или ареста при условията и по реда на чл. 111 от закона.

Петчленният смесен състав на ВКС и ВАС приема, че според чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС обжалването на заповедта по ал. 1 пред районния съд е при условията и по реда на чл. 111 от същия закон, от което следва, че препращането е само към правилата във връзка с обжалването пред съответния компетентен първоинстанционен съд, но не и към правилата, регламентиращи второинстанцинното съдебно производство.

Нормата на чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС е специална и изключва приложението на чл. 111, ал. 1 от същия закон. В общия текст са установява компетентност на административния съд по местоизпълнение на наказанието в случаите на оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание изолиране в наказателна килия на лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода. В особения случай на чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС се касае за обжалване на заповед на Началника на съответния затвор, в който е настанен задържан под стража обвиняем за престъпление, предвиждащо наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор. Разумът на закона е въпросите по изпълнение на мярката за неотклонение задържане под стража да се отнасят за разрешаване от общите съдилища, които по силата на НПК имат обща компетентност и осъществяват съдебен контрол в досъдебното производство и са ръководно-решаващ орган в съдебната фаза на наказателния процес.

Аналогично в чл. 120, ал. 2 ЗИНЗС се предвижда заповедта на главния директор на Главна дирекция Изпълнение на наказанията, с която лишеният от свобода може да бъде изолиран в единична килия за срок до два месеца без право на участие в колективни мероприятия, в случаите, когато е необходимо за предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и на други престъпления, да бъде обжалвана пред общите съдилища - окръжния съд по местонахождението на затвора при условията и по реда на чл. 111 ЗИНЗС.

От значение за разрешаване на спора за подсъдност е историческото тълкуване на нормата на чл. 111 ЗИНЗС. При приемането на закона, обн. ДВ, бр. 25 от 2009 г, в чл. 111 се е предвиждало едноинстанционно съдебно обжалване. Едва през 2020 г. – ДВ, бр. 105, е създадено касацинно обжалване на решението на първата инстанция. В мотивите към законопроекта е посочено, че касационното обжалване се въвежда само по отношение на актовете на административните съдилища.

Същественото е, че в чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС, подобно на предвиденото в чл. 120, ал. 1 ЗИНЗС, се касае не за индивидуален административен акт – изрично волеизявление на овластен със закона орган, с който непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани, а за акт, установяващ правното положение на задържания под стража или лишения от свобода при изпълнение на мярката за неотклонение или наказанието лишаване от свобода. В тези хипотези компетентността на общите съдилища, произтичаща от разпоредбите на НПК, е доминираща – раздел ІІ „Мярка за неотклонение и други мерки за процесуална принуда“ от глава седма „Обвиняем“ на НПК и глава тридесет и пета „Производства във връзка с изпълнение на наказанията“.

От посочените съображения следва, че с изменението на чл. 111, ал. 7 ЗИНЗС законодателят не е предвидил обжалването на решенията на районните съдилища по чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС да се извършва по реда на глава 12 от АПК пред тричленен състав на административните съдилища.

При това положение при липса на изрична регламентация за обжалваемостта на решенията на районните съдилища по чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС в самия закон, следва да се приложи общата норма на чл. 63, ал. 2 от Закона за съдебната власт, според която окръжните съдилища разглеждат като втора инстанция обжалваните актове по дела на районните съдилища, както и други дела, възложени им със закон, съответно правилата за функционалната подсъдност по наказателни дела по чл. 45, ал. 1 НПК – наказателните дела, решени от районния съд, се разглеждат от окръжния съд като въззивна инстанция.

Посочените разпоредби определят Окръжен съд – Плевен като компетентен да се произнесе по жалбата на обвиняемия Р. против решение № 40 от 5.08.2024 г. на Районен съд – Левски, постановено по н. ч.д. № 155/2024 г.

Трайната практика на смесените петчленни състави на ВКС и ВАС е в подобен смисъл. Приема се, че предвид изричната норма на чл. 248, ал. 4 ЗИНЗС, заповедта по ал. 1 от същия законов текст, подлежи на обжалване пред районния съд, а препращането към чл. 111 от ЗИНЗС не е относно подсъдността, а само относно процесуалния ред за разглеждане на жалбата – определения № 18/19.05.2020 г. по адм. д. № 15/2020 г., определение № 53/30.05.2018 г. по адм. д. № 37/2018 г., определение № 53/29.10.2021 г. по адм. д. № 43/2021 г. В тези съдебни актове се разглежда въпросът за компетентния първоистанционен съд в процедурата по обжалване на заповедта по чл. 248, ал. 1 ЗИНЗС. Относно компетентния съд да разгледа жалбата против решение на общия съд в процедури по ЗИНЗС идентични на аргументите, като застъпените в това определение, се излагат в определение № 8 от 7.04.2023 г. по дело № 9/2023 г.

Така мотивиран и на основание чл. 44, ал. 1 НПК и чл. 135, ал. 4 АПК, петчленният състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА в. н.ч. д. № 708/2024 год. по описа на Окръжен съд – Плевен за разглеждане и решаване от същия съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Копие от настоящия съдебен акт да се изпрати на Административен съд – Плевен за сведение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

3.

4.