"Х"ООД, е директорът на басейновата дирекция в Дунавски район с център Плевен. Органът по чл. 52, ал. 1 ЗВ преценява искането като съобразява предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси и придобити права; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване; изпълнението на условията по чл. 156б - 156ж. В случая директорът на басейновата дирекция е постановил отказ за издаване на заявеното разрешително, позовавайки се на предвижданията на плана за управление на водния басейн, с който се налагат ограничения и забрани с цел опазването на местообитанията и биологичните видове, попадащи в защитени зони. Разпоредбата на чл. 118, ж, т. 4 от Закона за водите (ЗВ) предвижда забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато съответната част от реката попади в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5

, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Както е установено по делото, разглежданият участък за изграждане на малка водноелектрическа централа на река Бърза, приток на река Лом, попада в площта на защитените зони " З. С. планина и Предбалкан" и "З. Б." .

В касационната жалба неоснователно се твърди, че няма акт за обявяване на тези защитени зони. Съгласно чл. 3 от Закона за биологичното разнообразие държавата изгражда Национална екологична мрежа, която включва

защитени зони като част от Европейската екологична мрежа "НАТУРА 2000", в които могат да участват защитени територии и защитени територии, които не попадат в защитените зони. С решение на Министерския съвет се обявяват списъци на защитените зони, които се обнародват в Държавен вестник. Защитените зони

" З. С. планина и Предбалкан" и "З. Б." са обявени с Решение № 661 на Министерския съвет от 16.10.2007 г. за приемане на Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, допълнен с Решение № 802 на Министерския съвет от 14.12.2007 г.

Неоснователно е и оплакването, че съдът е тълкувал неправилно разпоредбата на чл. 118ж, т. 4 ЗВ във връзка с чл. 119а, ал. 1, т. 5 ЗВ. Нормативният акт не изисква защитените зони да са обявени за опазване на местообитания и биологични видове едновременно, както счита касационният жалбоподател. Според дефиницията на § 31а от Закона за биологичното разнообразие, предмет на защитените зони са природните местообитания и местообитанията на видове, което означава, че се опазват, както биологичните видове, така и областите, чиито характерни особености им придават специфичен облик.

В касационната жалба се поддържа, че не е налице основанието по чл.

68, т. 3а ЗВ за постановяването на отказ за издаване на разрешително по заявлението на "Хидро" ООД, а именно|: невъзможност за задоволяване на искането, установена по реда на чл. 62 ЗВ. Оплакването не се оправдава от събраните по делото доказателства, въз основа на които административния съд е приел, че предвижданията на влезлия в сила план за управление на речните басейни в Дунавския район не дават възможност за удовлетворяване на искането. Разпоредбата на чл. 62 ЗВ определя параметрите на преценката на административния орган по чл. 52 ал. 1 ЗВ, която не е обвързана от тази на други органи с паралелни правомощия в областта на опазване на околната среда. Становището на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите - Монтана, че инвестиционното предложение на "Хидро" ЕООД няма да окаже значително негативно влияние върху защитените зони не ограничава усмотрението на органа, който е компетентен да прецени дали да даде или да откаже издаването на разрешително за ползването на воден обект при условията, предвидени от специалния закон. От една страна, инвестиционното предложение за издаване на разрешително за ползване на воден обект за производство на електроенергия не е съвместимо със забраната на чл. 118ж, т. 4 от Закона за водите, по причина, че съответният участък на река Бърза попада в защитени зони. От друга страна, предвидените в плана за управление на речните басейни в Дунавския район мерки за опазване на повърхностите води също препятстват приемането на положително решение. В Плана за управление на речните басейни в Дунавски район, приложение 7.1.3, мярка BG000503, е посочено, че съществуващите натоварвания за река Бърза, приток на река Лом, водно тяло с код BG1WO600R012, са пет малки водноелектрически централи и 12 водноелектрически централи в строителство. Като смегчаващи мерки за намаляване на въздействието върху природните местообитания, предмет на опазване на зоните, които са свързани с конкретни водни тела, в частност, за природни местообитания 3260, 6510, 91 ЕО, свързани с река Бърза, са предвидени недопускането на нови негативни промени в хидрологичните особености на водните тела (ВЕЦ, баластриери, строителство, свързано с нови водовземания ), както и намаляването на негативното въздействие на видовете, включени в приложение № 2 на Директива 92843ЕЕС за хабитатите - забрана за изграждане на ВЕЦ. В плана са предвидени и други мерки, свързани с установяване на ограничителен или забранителен режим при издаване на разрешителни за водовземане и/или ползване на водни тела, между които и река Бърза, попадащи в защитени зони - раздел VІІ, т. 7.1, програма 7.1.5, мярка с код BG1MB 143 MB.

Въпросът за съществуващите натоварвания на водното тяло не е обусловил решението на административния орган, така че обсъждането на броя на съществуващите водноелектрически централи на река Бърза, на което се позовава касационният жалбоподател, няма правно значение.

Що се отнася до възражението, че съдът е обсъждал документ, който е на електроенен носител и не е бил приобщен към доказателствата по предвидения процесуален ред, макар и основателно, то не би променило направените дотук изводи за правилността на съдебното решение. Електронният документ не е доказателствен източник, ако не носи електронен подпис, но нарушението не е съществено, тъй като фактическите констатации на решението се основават на данни, които са известни на жалбоподателя и коментирани от него в жалбата му до административния съд.

Касационната инстанция намира, че съдът не е допуснал нарушение и с оглед преценката за законосъобразност на решението на директора на басейновата дирекция, с което е поправена очевидна фактическа грешка. При наличието на несъответствие между изразената и действителната воля на административния орган, което ясно се установява от съдържанието на административния акт, не може да се направи различен от този на първоинстанния съд извод.

Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължат разноски на касационния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението

от 29.07.2011 г. по адм. дело №457/2011 г. по описа на Административен съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Й. Д./п/ Ж. П. Ж.П.