Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на А. Р. Х., гражданин на Ирак против решение № 224/07.01.2009 г., постановено по адм. дело № 9625/2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №337/04.07.2008г. на председателя на Държавната агенция за бежанците.

С жалбата се иска отмяна на решението като неправилно поради противоречие на материалноправните разпоредби на чл. 1а от Женевската конвенция от 1951 г. и на чл. 15, б. "а" от Директива 2004/83/ЕО.

Ответната страна-председател на ДАБ при МС не взема становище.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, I колегия, в настоящия петчленен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо та обжалване по смисъла на чл. 208, ал. 1 АПК първоинстанционно съдебно решение, от заинтересована страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Р. Х., гражданин на Ирак, срещу решение №337/04.07.2008г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на осн. чл. 75, ал. 1 т. 2 от ЗУБ му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

За да достигне до този резултат тричленният състав на Върховният административен съд е приел, че в случая не са налице предпоставките, предвидени в чл. 8, ал. 1 и 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут по отношение на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел за недоказани твърденията на кандидата за наличието на предпоставките за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, изискващи отмяната му. Разпоредбите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ уреждат предпоставките за предоставяне на...