Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция „Гранична полиция” против решение № 2953 от 01.06.2012 г. по адм. дело № 11575 /2011 г. на Административен съд София - град, с което е отменена заповед № 4865/ 22.11.2011 г. на същия административен орган, с която на З. О. З. е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от една година. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички изисквания на закона. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Златков против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд София – град е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че оспорената заповед № 4865/ 22.11.2011 г. на директора на Главна дирекция „Гранична полиция”, е издадена от компетентния орган, но следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на формата.

Законосъобразно е заключението, че независимо от формалното съответствие с изискванията на нормата на 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта съдържа противоречиви мотиви, които препятстват установяване на действително извършеното от служителя нарушение. От една страна при постановяване на административния акт органът се позовава на приключилото дисциплинарно производство и данните в обобщената справка и становището на дисциплинарно - разследващия орган и като фактически обстоятелства...