Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба от Директора на Дирекция "О”ЕООД, редовно призован за съдебно заседание, не изпратил представител и не е изразил становище касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І-А отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваната част от Решение № 1093/30.07.09г. по адм. д.2143/08г. по описа на Административен съд – Пловдив е отменен частично РА № 2108001129/15.08.08г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Смолян, потвърден с Решение № 742/13.10.08г. на Д”ОУИ” относно отказано право на данъчен кредит в общ размер на 5600лв. по данъчни фактури, издадени от „АЛ”ЕООД в данъчен период 01.03.05г. – 31.03.05г. и са определени съответните данъчни задължения – за ДДС за внасяне и лихви за просрочие. Административният съд е приел, че в тази част РА е действителен данъчен акт, но при издаването му са допуснати нарушения на материалния закон. Според решаващият съд спорните данъчни фактури, отразяват реални облагаеми доставки, за които са изпълнени всички формални предпоставки на чл. 64 от ЗДДС отм. за признаване право на данъчен кредит за получателя и не са налице предпоставките на чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС отм. за отказ да бъде признато това право.

Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебното решение в обжалваната част. АС-Пловдив е установил правилно фактическата обстановка по делото като е обсъдил абсолютно всички събрани доказателства. Преценката на решаващия съд относно правното значение на всички доказателства по делото е много...