Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).
Образувано е по касационна жалба на Кооперация „Аутомотор”- гр. В., подадена чрез адв. М. П. против решение № 1401/30.07.2009 г. на Административен съд – гр. В., Първо отделение, Х състав, постановено по адм. д. № 380 по описа за 2009 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на кооперацията срещу РА № 030801566/13.11.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. В., потвърден с Решение № 737/16.01.2009 г. на зам. директора на Диреция „ОУИ” при ЦУ на НАП град Варна и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 502, 79 лева.
В касационната жалба се сочи, че решението е засегнато от основания по чл. 209, т. 3 от АПК – неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Според касатора съдът приповторил констатациите на Д „ОУИ”, без да съобрази нарушенията, допуснати при изготвяне и връчване на документите в хода на ревизията. На приходният орган били представени всички изискани документи, включително относно командировъчните заповеди. Незаконосъобразно административният съд не дал вяра на заключението по ССчЕ в частта относно осчетоводяването на разходите. Писменият отчет ще бъде необходим само когато това е изискано от ръководителят в заповедта за командировка. Независимо от начина на определяне на социалните придобивки, щом те са предоставени на персонала, то разходите за тях следва да се приемат за социални. Работодателят изпълнил задължението си да вземе мерки за предотвратяване и намаляване на трудовите злополуки и професионалните заболявания. Съдът изтълкува превратно текстовете от Закона за здравословните и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Касаторът е пледирал чрез адв.. Г. за отмяна на решението, постановяване на друго решение за отмяна на РА и присъждане на разноските.
Ответникът по касационната жалба – Директорът на Д „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не е изразил становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като РА е издаден от компетентен орган, в съответната форма и законосъобразно е преобразуван финансовия резултат.
Върховният административен съд, състав на І А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
С ревизионният акт приходният орган е увеличил ФР на Кооперация „Аутомотор” – гр. В., като следва:
1. С разходите за извършване на командировки за 2002 г. в размер на 2 825, 63 лв., на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО отм. , за 2003 г. и в размер на 5 355 лв., на основание чл. 23, т. 10 от ЗКПО отм. .
2. С разходи за противогрипна ваксина за зареждане на аптечки, лекарства, стоматологични услуги и медицинско обслужване в размер на 1 351, 05 лв. за 2002 г. и в размер на 1 394, 52 лв. за 2003 година.
По време на ревизионното производство кооперацията е представила командировъчни заповеди, но след анализ на съдържанието им приходният орган е направил констатацията, че те не съдържат задължителните реквизити от чл. 9, ал. 1 от Наредбата за командировките в чужбина, липсва отчет за извършената работа. Прието е, че когато разходите не са документирани съгласно изискванията на специалния нормативен акт, трябва да бъде преобразуван ФР на основания чл. 23, ал2, т. 13 (за 2002 г.) и т. 10 (за 2003 г.) от ЗКПО отм. . Изслушано е заключение по ССчЕ, което е посочило какви счетоводни операции са взети и в тази част съдът го е кредитирал. С жалбата срещу РА са представени доклади от командированите лица, изписани на отделни листове с дати, съответстващи на тридневния срок по чл. 29 от НКС. Според съда обаче, докладите са били изготвени за целите на обжалването. В първоинстанционното решение е направен подробен анализ на приложимите разпоредби от НКС и КТ. Формулиран е извод за неспазване принципа по чл. 4, ал. 3 от ЗСч. за документалната обоснованост на стопанските операции. Изложени са мотиви и относно некредитирането на заключението по ССчЕ в частта относно начисляването и изплащането на дневни на командированото лице Бонев.
Приходният орган е увеличил ФР на кооперацията с осчетоводените като разход суми за лекарства, стоматологични и медицински услуги. Констатирано е, че не става въпрос за социални разходи, защото те не са извършени въз основа сключен КТД, липсва и решение на общото събрание на работниците и служителите по реда на чл. 293 от КТ. Първоинстанционният съд е направил извод за законосъобразно увеличаване на ФР. Обсъдил е чл. 1 и чл. 2 от Наредба № 3/28.02.1987 г. по отношение на задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците.
Обжалваното решение е правилно и трябва да бъде оставено в сила, поради следните съображения:
Не е спорно обстоятелството, че докладите от командированите лица са представени едва с жалбата срещу РА, тоест по време на висящото производство по обжалване на акта. Не става ясно поради каква причина докладите са на отделни листове, при положение, че в командировъчните заповеди съществува място, предназначенно именно за оформянето на отчетите. В самите командировъчни заповеди не е отбелязано, че отчетите ще ги съпровождат на отделен лист. Твърдението на касатора, че писмените отчети не са изисквани се опровергава от факта на последващото им представяне с отделни листове. По силата на чл. 29, ал. 1 от НКС командированото лице е длъжно в 3 дневен срок да даде отчет за извършената работа. В случая отчетите не са извършени при спазване на това изискване, а тяхното изготвяне е направено за целите на обжалването. В този смисъл е обоснован извода на административния съд, че е нарушен принципа за документалната обоснованост на стопанската операция, тоест разходите не са осчетоводени съгласно изискванията на счетоводното законодателство. Оплакването на касатора за неяснота в съдебните мотиви относно заключението по ССчЕ, е неправилно. Съдът ясно е посочил какви суми са начислени и заплатени на лицето Бонев.
Настоящият касационен състав не споделя твърдението от касационната жалба, че заплатените суми за закупуване на противогрипни ваксини, зареждане на аптечки, лекарства, стоматологични и медицински услуги за 2002 г. и за 2003 г., са „социални разходи” по смисъла на параграф 1, т. 14 ДР на ЗКПО отм. . В жалбата си до административния съд, пълномощникът на дружеството е изложил доводи, че разходите са осъществени на основание нормативен акт – ЗЗБУТ и Наредба № 3/28.02.1987 година. Първоинстанционният съд е анализирал подробно изискванията на тези нормативни актове, като е формулирал обоснования извод, че закупуването на ваксини, осигуряването на медикаменти и поддържането на аптечките са положителни практики от страна на работодателя, но след като разходите за тях не са в изпълнение на законови изисквания или на решение на общото събрание, то разходите на са социални в горепосочения смисъл. В касационната жалба се прави друго твърдение, че начина на определяне на разходите е ирелевантен, а от значение е предоставянето им на персонала. Този довод е следвало да бъде направен и обсъден в производството пред административния съд, а не за пръв път в касационната инстанция. Освен това в параграф 1, т. 14 ЗКПО (отм., в приложимата редакция с ДВ бр. 110/01 г.) е посочено, че «Социални разходи» са: Предоставените на персонала, включително и на този по договори за възлагане на управление социални придобивки, съгласно чл. 293 и 294 от КТ
и отчетени като разходи за дейността. В случая липсват законово изискване или решение на общо събрание на работниците от кооперацията за извършването на тези разходи.
Липсват отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решението трябва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, състав на І А отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1401/30.07.2009 г. на Административен съд – гр. В., Първо отделение, Х състав, постановено по адм. д. № 380 по описа за 2009 г. на този съд. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. Г. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Й. К.в/п/ М. М.
М.М.