Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. С. против решение № 80 от 23.07.2012 г., постановено по адм. д. № 65/2012 г. по описа на Административен съд гр. С.. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което обжалваната заповед да се отмени.

Ответната страна – Г. М. Г., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на жалбата.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. С. е отменил заповед №16/31.01.2012 г. на кмета на О. С., с която служебното правоотношение на Г. М. Г. е прекратено на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), оставил е без разглеждане искането на жалбоподателката за възстановяването й на длъжността, заемана до уволнението й, прекратил е производството по делото в тази му част и е разделил производството по отношение на предявения иск по реда на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за заплащане на обезщетение поради незаконно прекратяване на служебното правоотношение.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е в противоречие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

Изводите на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган (чл. 44, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА), в предписаната от закона форма (чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.) и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила са законосъобразни и съответни на събраните по делото доказателства.

Изводът на съда, че заповедта е издадена в противоречие с чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е незаконосъобразен и необоснован.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че до прекратяване на служебното й правоотношение Г. Г. е заемала длъжността „главен експерт - Водоснабдяване и канализация” в отдел „Общинска инфраструктура” в О. С.. Установено е, че с решение от 23.12.2011 г. Общински съвет Сливен е одобрил обща численост на общинската администрация - 347 бр. и структура на Общинската администрация, считано от 01.02.2011 г., съгласно която отделът, в който е работела служителката е преобразуван в дирекция „Общинска инфраструктура”, без промяна на числеността й. От приложените по делото длъжностни характеристики за длъжностите директор на дирекцията и експертните длъжности, както и от заключението на назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза (неоспорена от страните) по несъмнен начин е установено, че не е налице идентичност между длъжността, заемана от Георгиева и двете щатни бройки за длъжността „главен експерт” по длъжностното разписание в сила от 01.02.2012 г., предвидени за изпълнение по служебно правоотношение. Установено е, че част от служебните задължения на държавната служителка са преминали към длъжността „директор” на дирекцията и към длъжността на един от главните експерти, като в останалите длъжностни характеристики задължения в областта на водоснабдяването и канализацията няма. При така установената фактическа обстановка изводът на първоинстанционния съд, че длъжността, заемана от Г. Г. е продължила да съществува и по силата на длъжностното разписание от 01.02.2012 г. като съвкупност от функции, права и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика, е незаконосъобразен и необоснован. Обстоятелството, че функциите, изпълнявани от длъжността „старши експерт-водоснабдяване и канализация” са разпределени между други длъжности, не води до извод, че същата е запазена като система от функции и задължения. Напротив самият факт, че функциите, задачите и задълженията на длъжността "главен експерт – водоснабдяване и канализация" са разпределени между други длъжности, обосновава наличието на реално съкращаване на длъжността. Тава е така защото, въпрос на свободна преценка на органа е определяне на наименованието и съответната система от функции, задачи и задължения на всяка една длъжност в нормативно установените административни звена и допълнително обособените с щатното разписание отдели и сектори на тези звена (арг.: чл. 11, вр. с чл. 4 от Закона за администрацията). В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник, респективно в решението на Общинския съвет. Следователно като е направил извод, че по отношение на Георгиева не са били осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Административен съд гр. С. е постановил съдебен акт в нарушение на материалния закон.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалвания административен акт е издаден в съответствие с материалноправните норми на ЗДСл., поради което обжалваното решение следва да бъде отменено, като се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 80 от 23.07.2012 г., постановено по адм. д. № 65/2012 г. по описа на Административен съд гр. С. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. М. Г. против заповед №16/31.01.2012 г. на кмета на О. С.. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ И. Д./п/ М. М. И.Д.